петък, 8 юни 2012 г.

Барселона-Алемрия, част III: мачът *

http://goshsport.blogspot.com/2012/06/blog-post_05.html -към част II

Прогнозите преди срещата бяха

·         3:0 за Барселона до 10-тата минута, 8:0 краен резултат,
·          Три гола с пета на Меси, един с нос на Ибрахимович, един  с коса на Иниеста  и три автогола на съкрушените алмерийци.
·         Тики-така цял мач и 99% процента владение на топката за домакините срещу 1% за съдията.
·         Феновете на гостуващия отбор да си тръгнат към 60-тата минута на мача под бурните възгласи на на домакините “Се-ля-ни“.

След  кратък разговор с Густав Шведесен от дясната ми страна стана ясно ,че и двамата очакваме красив мач и голеада във вратата на гостите. Неговите надежди бяха името на сънародника му с  босненски корени да грее по-често на таблото.

1-15' - След изпяването на скучния химн на Ф.К.Барселона(тук http://www.youtube.com/watch?v=82BjWXP8nqw най-добрият) , настана тишина, характерна за театрална постановка и благодарение на тарикатските си места можехме да чуем учестеното дишане на Максуел. Барселона нападаше на далечната ни врата и ни беше малко трудно да следим действията на терена. Но все пак се забелязваше как Уго Санчес бе решил да опровергае прогнозите и очакванията ни. Беше сложил персонален пазач на забележете! Шави. Последният персонален двубой във футбола, който бях гледал, беше през 1988 – знаменитите Колер (не Ян, а Юрген) и Бастен( Марко Ван).  Не вярвах на очите си. Без значение къде е топката, Чико беше залепен за Шави. И от цялата тази работа играта на Барселона не спореше, ама никак. Ибрахимович седеше забит между централните защитници, зает да изглежда нелепо висок. Дългонос Ищван Ференци. Шави удари греда. След това му омръзна да тича с персонален пазач на гърба си и когато отборът му изнасяше топката, той заемаше  мястото на десния защитник с Чико до себе си. Предполагам са си говорили интересни неща, за да разсеят скуката. Без Шави  нямаше тики-така. Имаше един Маркес, който понякога влизаше с топката необезпокояван  до наказателното поле, където обикновено му я отнемаха. Ако ли не, следваше подаване на дясно към Даниел Алвеш и неуспешно центриране към Ибрахимович. Уго Санчес така  беше подредил своите момчета, че Меси, Педро и Иниеста почти не се срещатаха с топката . Скука и пак скука.

19' - Жълт картон за Шави. Стадионът започна толкова цвестущо да  ругае съдията, че  ние с Петьо започнахме да разбираме каталан.

20-31'- Предвид постната продукция на терена реших да покажа на света, че владея чужди езици и се заговорих с Густав. Естествената тема беше безумното (не)присъствие на Ибрахимович на върха на атаката на Барселона. Бяха минали едва няколко кръга от началото на първия сезон на Ибра в клуба, но съмнението, че трансферът му е пълен провал, вече беше на път да излезе от съмнение . А беше  очевидно и ушечуйно, че и публиката, изключая шведската тройка до мен, нямаше мнение за него, което да отговаря на ръста му. Густав се съгласи с половин уста, че Ибра не играе нищо и добави- в националния е машина. Смених много бързо на по-приятна и по-каталунска тема- Стоичков, но шведският ми събеседник най-нагло се опита да върне разговора към темата за националните ни отбори. Не, благодаря. Все едно да обсъждам със словенец  Олимпия Любляна. Обърнах се да си говоря с Петьо.

31' – Гоооооол. Чуден гол на Педро след тъч. http://www.youtube.com/watch?v=TWE8BvMsMyE.

31-32'  - От сектор Б развяха малко знамена и попяха. 

32-45'-  Отново познатата скука.  Голът подейства приспивно на домакините. Шави и Чико продължаваха да обсъждат нелепата коса на Пуойл и липсата на такава на главата на Иниеста. Останалите 10  храбри алмерийци продължаваха да се бранят успешно срещу еднообразните опити на Барселона да вкарат втори гол.

Полувреме. Шведите около нас се засилиха към кетъринг зоната да възстановят изгубените калории, а ние с Петьо направихме кратък обзор на случилото се преди почивката. Фен с фланелка на Алмерия мина пред нас. Явно търсеше другите шестима. Никой дори не го наплю. С тайните надежди за по-добро второ полувреме и за скорошна победа на българските национали над шведските посрещнахме отборите и ситите шведи до нас.

След мача се разбра, че на полувремето Чико е влязъл след Шави в съблекалнята на Барселона. Бравос, Чикос!

Ръцете му обикновено бяха на буквата Ф
45-60'- Барселона нападаха по посока по-близката ни врата и очакванията ни бяха да гледаме голове и красиви комбинации. Звездите на Барса бяха буквално на 5 метра от нас. Като начало обаче трябваше да задоволим с ето това (погледни наляво).   Не особено симпатичният бразилец си седеше пред нас и само чакаше някой да му я подаде, за да я ритне към Ибрахимович. Резултатът беше като от първото полувреме. Очаквах всеки момент някой от публиката да изреве “Айде, играйте бе“

60'- Плеймекърът Маркес се измори да тича с топка в крака от врата до врата и отстъпи мястото си на тогава-не-възлюбения на Шакира- Пике. Той успешно успяваше да бъде също толкова неефективен, колкото беше и мексиканецът.


60-65'-  Гостите с  всяка изминала минута печелеха симпатиите на неутралните зрители. Барселона продължаваше да се мъчи. Меси тичаше като муха без глава и никак не му се получваха нещата.“Върнете ни парите!“. Добре, че се мерна пред нас за един корнер. Щрак и малко компенсир. 
 Меси и  Шави, който е без Чико до себе си
65'- Пиати смени Голямото Уче, което малко преди това изпусна страхотен шанс да изравни. Футболистите на Уго Санчес започнаха доста по-смело да поглеждат към вратата на домакините. Ние не бяхме никак доволни, защото топката по-често се задържаше в отдалечената от нашия взор половина на терена.

65-75' С Петьо се чудехме защо Гуардиола не спести мъките на Ибрахимович и не го смени. Бледолик Демба Нирен.
С шведите прекратихме дипломатически отношения. Нито те бяха горди с представянето на техния човек, нито ние с нашите национали.

75' – Кейта за Педро, Я Я Туре за Бускетс. Пеп явно искаше да спести индивидуалното освиркване на шведския гигант, който се носеше по терена със спокойствието на ленивец и да вкара малко цвят в отбора. За нас остана да се хвалим, че сме гледали на живо 15-ина минути адаша на Я Я Роянов и по-малкият брат на Коло Туре, които са един и същи човек. Според Петьо бащата на двамата братя е заеквал, но аз веднах контрирах: Я Я Туре-добре, но Коло Коло е от Чили и е отбор. Мистерията с имената остана.
Както и драмата – ще предложи ли брак Чико на Шави?

75-90' – Още един пропуск за гостите + 2 жълти картона за домакините в рамките на минута +една спорна засада. Достатъчни аргументи феновете на стадиона да насочат гнева си към съдията. Карлос Веласко Кабрало – малкия бюрек.

93' Край. Шави и Чико си разменят фланелки, Ибрахимович напуска с увесен нос, феновете пляскат тихичко. 6-та поредна победа на Барса.

Дали не беше по-добре да останем да гледаме фонтаните вместо тази постна продукция? На шега попитах Петьо. И двамата в един глас отговорихме- НЕ!

За малко да оставим тази публикация без снимката на играча на мача:
José Manuel Flores Moreno, aka Chico 











* вдъхновен от zhelyo президент и  www.nezasada.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар