петък, 14 март 2014 г.

Количество, а не идея ? Сигурен ли сте, г-н Генов?

В Статията си във в-к Новинар, г-н Генов си задава много интерсни въпроси и си отговаря доста по-интересно.  Ще си позволя и аз да отговоря на въпросите му.

Въпрос: Патриоти ли са тези хора, които ще подкрепят „Лудогорец” и ще викат „Българи юнаци!”? –

Категорично, да. Това са българи дошли на стадиона, за да подкрепят български отбор. Основният възглас на стадиона е “Българи, Юнаци“ , а не“ Лудогорец, оле“.Представете си, че вместо с Беларус  България играеше контрола с Аржентина ,която играеше по същото време на 300км на североизток от София , дали националният нямаше да се пука по шевовете?

Въпрос: Какво тогава искат да покажат с присъствието си на стадиона? 

Присъствието на толкова много хора показава, че футболните фенове в България имат крещяща нужда да гледат решителни мачове срещу сериозни противници. Още нещо- футболната ни общественост има нужда от нормалност. Хубаво е да заведеш детето си на мач, по време на който то няма да слуша – КЗЛ или Кога на Гонзо паднете....Мачовете на Лудогорец носят положителна енергия. Няма ритане, блъскане, щипане, гнусни провокации, бомбички. А след мача слушаш президент със спокоен и човешки изказ, треньор, който говори за тактика, за идеи, за футбол, играчи, които след  мач си имат моралните сили да признаят грешките си. Няма за Директиви,  Артур-и, световни конспирации, политика,  Газпром, няма безпочвени обвинения към съдиите. 

Въпрос: Публиката може би иска да подкрепи „Лудогорец” и по този начин да ги възнагради за доброто управление, за добрия пример, който дават на българския футбол? 

Не може би. Безусловно ДА. Лошото управление  на софийските грандове доказва това. Да кажеш, че 40 000 души, които са отишли на мач нямат отношение към играта, е все едно да твърдиш, че хората, които ходят на опера, не им пука за изкуството.

Въпрос: Лоша ли е манията по „Лудогорец”?

Не. 300 пъти НЕ. Случаите в историята, в които даден клуб събира 40 000 души на мач в град, в който играят конкуретни клубове с много по-големи успехи в исторически план и с огромна фенска маса и получава безусловна подкрепа на стадиона, със сигурност се броят на пръстите на едната ръка. Това е пример, с който трябва всички българи да се гордеем. Аз категорично не вярвах, че това е възможно в нашата родина. Според Стоян Генов манията по Лудогорец е тъжна,  защото доказва, че българите масово обичат силните, а не се чувстват силни, когато обичат. А футболната принадлежност е като любовта в живота – не трябва да обичаш само тогава, когато близките ти са известни, успешни и печеля. Със сигурност на стадиона е имало доста фенове на всички софийски отбори. Те със сигурност не обичат Лудогорец. Просто имат нужда да присъстват на мачове, които любимите им клубове не могат да им предложат, като качество на футбола, като позитивна емоция по трибуните.

Количество или качество на трибуните?


Г-н Генов, много ми е интересно какви са ви критериите, за да определите качеството на хората по трибуните. И как така квалифицирахте 40 000 души на стадиона като нефутболни ? . Искрено се надявам да не сте спортен журналист, а просто да са ви дали задача да напишете бълвоча, който сте сътворили. Другото би било обида за професията. Футболът е игра за феновете. Вие как определяте кой е пълнеж и кой не? Ако смятате, че футболът е за София Запад или Офанзива, грешите. Защото заради тях, голяма част от феновете, които истински милеят за ЦСКА и Левски не стъпват на Армията и Герена. 

И за финал всеки един зрител на стадиона, без значение по какви причини е там, заслужава адмирации, най-малкото, защото не си е останал вкъщи да гледа някое от безмозъчните реалити програми по телевизията или не е седнал в кръчмата и да пие една ракия и да псува тия безхаберници от Лудогорец, които се изложиха като кифладжии. 

Вие, къде бяхте по време на мача, г-н Генов

петък, 7 февруари 2014 г.

Ще яде ли Арсенал баница ?

Циганче гледало как един човек си хапва баничка пред закусвалня.
-Много е вкусна, нали? –попитало.
-Мда, ти пробвал ли си ги?
-Не, ама батe вчера гледал един чичко как яде. Много вкусна била.

Ей в такъв филм живеят феновете на Арсенал вече 9 години. Облизват се около закусвалнята с
..и пак е по-добре от това да си Тотнъм
трофеите и гледат  как чичковци с  парички идват и си “купуват“  големите баници или разни други опърпани нахалници като Бирмингам и Уигън се пререждат и сладко-сладко примлясват някоя и друга по-малка баничка.

И затова никой не вярва истински, че в края на сезона момчетата в червено-бяло могат да се докопат до поне една от трите баници, за които все още са в играта. И с право.
  • Арсенал  влиза в ужасна серия от мачове.  За 40 дни отборът ще трябва да изиграе поне 11 мача. Сред имената на съперниците личат тези на Ливърпул (два пъти), Байерн Мюнхен (два пъти), Манчестърските Сити и Юнайтед, Челси , дерби с Тотнъм. На този фон мачовете с трите „С“-та Суонзи, Стоук и Съндърланд изглеждат като разходка в парка. Бъдете сигурни, че няма да бъдат. Ето и причините, които карат много хора да вярват, че в началото на Април Арсенал ще е извън играта и за трите възможни трофея.
  •  Рамзи, Уилшър, Саного, Диаби и Уолкът са контузени. И въобще не е ясно дали първите двама ще се върнат във форма от началото и средата на сезона. Саного е енигма,  чупливото Диаби може би печели допълнително пари като дава тялото си за медицински експерименти, а Уолкът е ясен- аут до края на сезона
  •  Взимането под наем на контузения Шелстрьом в Арсенал ще остане най-хубавият спомен на феновете на Тотнъм за сезона, в който след похарчени 100 000 000 паунда за трансфери отборът им ще завърши 7-ми. Но още по-глупаво е, че когато шведът се оправи и ако всички други са здрави, той ще бъде в най-добрия случай 4-ти избор за позицията на опорен халф. Единствената полза от привличането му под наем, ще е възможността Диаби да научи шведски , което се възстановяват заедно с Шелстрьом
  • Ако Арсенал не постигне целите си , непривличането на нападател  през Януари  ще тежи на съвестта на Венгер.  С поведението си  на терена  този сезон Бендтнер показа, че не е адекватна алтернатива на Жиру на върха на атаката. А умората в краката на французина ще се трупа и със сигурност ще се отрази на формата му. Бербатов щеше да е перфектното попълнение-голмайстор на Висшата лига, с възможност за картотека за Шампионска лига, кротък характер, нямаше да се приеме като заплаха за титулярното място на Жиру, а и нямаше да е голяма финансова тежест за клуба. Колкото и да не харесвате Бербатов, сложете си ръка на сърцето и кажете, че предпочитате контузеното шведско врабче в ръката пред благоевградско орле, което сега се рее мързеливо  над монегаските скали. Едва ли ще ви се получи.Но Венгер знае най-добре.
  • Конкуренцията в челото е жестока. Сити и особено Челси имат доста повече дълбочина в съставите си. Ливърпул са лишени от ангажименти в Европа и приемат на Анфийлд  всички всички фаворити.
  • Битката за неизпадане ще е свирепа. 9 отбора са събрани в рамките на 6 точки.  Това предполага всякакво отсъствие на т.нар. лесни мачове за Арсенал. Разбира се, това важи и за другите, но техните дълги състави позволяват повече ротации и  съответно по-свежи футболисти на терена.

Да, няма да е никаква изненада, ако Арсенал се сгромоляса в края на Март, аут от Шампионска Лига, аут от FA Cup, с илюзорни  шансове за титлата. Все пак в началото на Май феновете ще празнуват неизбежното място в топ 4, след като са поляли денят на Свети Тотърингъм преди това  и ще чакат с нетърпение новата кампания.

Но, представете си идва първи Април. Арсенал е все така на първо място или все така в играта за FA Cup, станало  е чудото с елиминирането на Байерн  и съставът се подготвя за първия мач от четвъртфиналите на Шампионска Лига.

Около Емирейтс ще замирише сериозно на банички.

Какви са козовете на Арсенал?

·        Този отбор на топчиите играе втори сезон с един и същи състав + Йозил, който прави футболът да изглежда изненадващо лесна игра. Играчите се познават добре, колективът е сплотен, футболистите - отдадени на клуба и гладни за успехи.
·         Стабилният вратар и чудесната защита. Ако случайно противников нападател премине покрай не-най-бързия Пер Мертезакер и отличния този сезон Кошчелни, срещу него е полската машина за спасявания Счесни, чиито досадни грешки изглеждат останали в миналото. Гибс и Саня допълват чудесно великолепната четворка в защита. Малко досадна статистика – 18 чисти мрежи във всички турнири този сезон. И сега внимание. От 22.12.2012 в 31 мача, в които Пер Мертезакер и Кошчелни играят заедно, Арсенал има 22 победи и 9 равенства. Не е зле, нали?
·         Халфовете на отбора са отбелязали общо 32 гола във Висшата лига и играят с невероятна лекота. Спомнете си гола на Джак срещу Норич. Много сериозен проблем са противнците на Арсенал е, че няма как да предположат кой ще има ден срещу тях. Интересен факт е, че с изключение на Подолски, всички полузащитници на Арсенал , вкарали повече от един гол, са отбелязали и с двата крака. Колко отбора могат да се похвалят с толкова технически надарени футболисти?  А пред тях е вдъхновяващият Жиру, който печели битката във въздуха, отваря пространства на халфовете зад него, пресира, вкарва, асистира.
·         След нелепата загуба първия кръг от Астън Вила, Арсенал почти не губи точки от отборите в долната част на класирането. Липсва само победа над Манчестърските отбори и Челси. Топчиите ще имат поне 3 шанс да я (ги)направят.
·         Футболът е проста игра, в която накрая побеждават германците – С общо петима немци, от които трима национали, Арсенал изглежда много близо до това да застане от печелившата страна на футбола.  След силния френски период за отбора, сега е ред на успешен германски такъв. Венгер ги разбира тези работи.
·         Мениджърът- изцяло негова е заслугата отборът в момента да е пред харчещите в пъти повече Сити и Челси.  А и съдбата определено има да връща много на опитния французин.
·         Джак Уилшър. Стремежът му към победата  заразява всички около него. Той носи в сърцето си шампионски дух и непримиримост. В очите му  виждам дяволчето, което светеше в очите на Йън Райт. Той е специален и ще го докаже.

Но да се върнем в закусвалнята и да видим какво става на опашката, защото там има доста чакащи. А баницата е една.
Какви са шансовете Арсенал да се пребори с конкуренцията на трите опашки, на които се е наредил?

В първенството  всичко започва още утре.  Гостуване на Ливърпул със Суарес и Стъридж, с 24-годишните мечти за титла . Победа на топчиите в събота, ще е безценна в три аспекта. Първо, ще изхвърли окончателно хората на Брендън Роджърс от борбата за титлата. Второ, ще изпрати силно послание на сините отбори, които се навъртат около първото място, и трето -  ще отвори вратите за лесна победа в мача за FA Cup на Емирейтс. Но дори и Ливърпул да спечели тази битка на Анфийл, едва ли ще триумфира след края на войната в края на май.

Положението на Ситите изглежда по- добро от това на Ливърпул, но не и отлично. Тежки мачове с Барселона, един мач в повече заради финала за Capital One Cup, и гостуване на Арсенал едва 4 дни след градското дерби с Юнайтед. Въпреки класата на отбора и дългата скамейка, Сити са друг отбор без Фернандиньо и Агуеро. И съвсем друг без най-добрият вътрешен халф във ВЛ- братчето на Коло Туре.

Челси изглеждат много най-сериозната заплаха. Особено с новата сръбска месомелачка -Матич, който разнасяше гореспоменатия Туре като протестиращ -знаме в дербито от миналия кръг. Яловите нападатели, арогантността на мениджъра им и загуба от Арсенал на Стамфорд Бридж  са единствените неща, които мога да попречат на тъмносините от Лондон да докопат титлата. Нищо, че Жозе говори за малки кончета, обиграване на състава и други врели-некипели.

Шансове за успех на Арсенал в първенството -30%

В Шампионската Лига положението е доста по-трудно, но  Арсенал  с доста по-слаб състав беше  на прага на елиминиране на най-силната Барселона на Гуардиола  и миналогодишния шампион Байерн.  Две изключително груби съдийски грешки (червеният картон на Робин Ван Перси в Каталуния и една скандално отсъдена засада при 0:1 в Бавария) наклониха тогава везните в полза на по-именитите съперници.  А и в мачовете на директни елиминации всичко е възможно.

 Шансове за успех на Арсенал във ШЛ - 10%



FA Cup изглежда най-постижимата цел. При елиминиране на Ливърпул, в борбата за трофея  от сериозните играчи ще останат един от  Челси или Ман. Сити и най-вероятно Евертън. Твърдо смятам, че след случая Брадфорд, Арсенал няма да загуби срещу някой от останалите отбори.

Шансове за успех в турнира за FA Cup - 40%

Няма никакво съмнение, че въпреки някои слабости, Арсенал има сериозни аргументи да бъде незаобиколим фактор в борбата за трофеите този сезон.  Ако късметът е с артилеристите и съдиите не попречат, в края на сезона  на Емирейтс ще си припомнят вкуса на прясно изпечена баничка.  

Време е.



събота, 25 януари 2014 г.

Дортмунд-Арсенал, част 3. Билет. Мач. Мат

“Спокойно, сега вече всички ни мислят за англичани“ – тъй рече Ради, след като се наложи да изпуснем биреното напрежение в една не много прикрита полянка.

Площадът на Стария Пазар (Alter Markt) е мястото, където се събират феновете на- Борусия- гостуващите отбори. Натам поехме и ние с бира в ръка. Гледката беше възхитително-упадъчна. Хиляди хора с бяло-червени фланелки, шалове и знамена се наливаха с всевъзможни видове алкохол(основно Бира и Йегермайстер), пееха песни, залитаха, падаха, пак ставаха и продължаваха да пият. Застанахме пред един от баровете, за да изчакаме базираните в местния хостел членове на ASCB, които трябваше да ни срещнат с приносителите на билета ми.

Аз реших междувременно да разпитам в бара за англичани в безпомощно състояние, готови да се разделят с билета си за мача срещу пари за алкохол. Бармани с фланелки на Борусия наливаха бири на вече-полу-човеци с бяло-червени фланелки, които крещяха “There were ten Tottenham points in the gap”. Уви, не намерих свободен билет, но поне успях да излея чувствата си към скъмс, без да ме вали дъжд. Върнах се при Велко и Ради, но освен двамата представителите на фен-клуба на Арсенал в Словения, при тях нямаше никой от хората, които ми трябваха. Затова продължих с обиколката из баровете и с разпитването на непознати англичани за свободен билет. Със същия успех, с който отборите тренирани от Стойчо Младенов играят в Европа.

На следващия ми питстоп, все така безбилетен, заварих момчетата в  в компанията на Пасел Мурей от АSCB- Варна, легендарният Були и двамата келеши, които продаваха билета на техен
Були е голям
приятел, за да могат да платят глобата и откупят свободата му, от която бе лишен вследствие на  безчинствата му по-рано през деня. “Уан хъндред форти“ , каза единият от келешите, все едно ми правеше невероятна услуга. Уан хъндред форти цирея на г‘за ти  да излязат- си помислих, но от устата ми излезе –I was told 100. 140 is too much След като тръгнаха, уж за да продадат  билета на поне на  един от десетима чакащи  mates за 140, келешите се върнаха с нова оферта -120 Е.

Но след малката  двадесетеврова победа, придобитата от бирата смелост и пословичната ми габровска стиснатост, поклатих глава в знак несъглсие – Уан хъндред. Глас до мен каза тихо на български-покажи им парите. Така и направих. И след няколко секунди  си стиснахме ръцете. След ръкостискането аз държах скъпоценната хартийка, а единият от келешите- свидните ми две 50-еврови банкноти.  Чудесен повод да инвестирам  част от спестените с хладнокръвен пазарлък 40 Е в бири за нас и Були, който в края на май ще празнува половин вековен юбилей. Дано преди това празнува и дубъла на любимия си отбор седмица по-рано. 

Билет.

Вече нямаше какво да правим на площада на Стария пазар, а и времето ни притискаше като Вермален- противников нападател. Минахме през хостела, където ни чакаха останалите тигри и момиче от фен-клуба. Пасел взе по бира, за да не губим темпо. Кратка почивка в хостела и отново на път към гарата, откъдето щяхме да НеДеЖираме* до Сигнал Идуна Парк – домът на Борусия. С песен на уста и нова бира в ръка групата ни от 15-ина души, заедно със специалната гостенка от Мюнхен, превзе гарата, чиято акустика се  доближаваше до съвършенството на тази на античния театър в Пловдив. Полицаите (а те, повярвайте, бяха навсякъде) ни гледаха, възхитени от  уменията ни да вдигаме шум с глас. Ради отиде да провери дали няма невидима заплаха в иначе одобрителните  им погледи. Оказа се, че пиенето и това-което-наричахме-пеене не са забранени от немското законодателство и че дормундските полицаи, освен че са вдъхват респект са и добри фотографи. 

Оставаха 15-ина минути до нашия влак и трябваше да бързаме към перона.

Преди 15 години беше първото ми и единствено организирано пътуване за гостуване на Левски. Мястото беше Ловеч, резултатът 1:1, но гледките по пътя, по време и след мача бяха достойни за ниско бюджетна екшън-драма с елементи на безобразно количество алкохол, марихуана, крещяща простащина, събаряне на огради, замеряне с камъни, нахлуване на терена, замеряне с камъни, бой с (от) полицаи.

Затова, въпреки уверенията на Васко и Ради, че  двете агитки са приятелски настроени, все още имах известни притеснения за физическото ни здраве, които се изпариха от момента, в който се качихме във влака. Един до друг, в жълто-черно и в червено-бяло в препълнен влак. Представете си агитките на Локо (Сф) и Славия в трамвай #5. Е, нямаше нищо общо. 

Влак
Всички скачахме заедно, песните следваха една след друга, вагоните вибририха с нечовешка сила.  Rosický is gooner и We have a big fucking German – крещяхме най-често. За съжаление тоталната липса на познания по немски ми пречеше да разбера какво пеят феновете на Дортмунд. Когато някой запя “ if you hate Tottenham , sit down”, всички във влака приклекнаха. Поезия. Пътувахме около 20 минути, 20 минути за вечността. Приятелските лица на феновете на Борусия, непрестанното пеене и скачане във влака, генерериха толкова силна енергия, че самият повод за нашето събиране там за миг избледня.

Слязохме от влака, малко снимки и право към стадиона. Ради имаше план да ни води в някакъв специален бар за по една бърза бира, но малко по-късно изненадващо го загубих от поглед. Останахме с Пасел и брат му и си определихме място, където да се чакаме след мача. Малко по-късно вече бях сам и се насочих към мястото си на северната трибуна на храма на Борусия. 
Сигнал Идуна Парк
Гледката беше спираща дъха- жълто-черно море от хора, които скачаха и пееха песни с пълно гърло. Отидох до мястото си, запалих цигара. Миг по-късно зазвуча химна на Шампионската Лига и един по един от тунела започнаха да излизат футболистите на двата отбора. Една мечта на едно 13 годишно момче се сбъдна 20 години по-късно. Две-три издайни сълзи бяха погълнати от мощен рев : Come on, Arsenal.

Любимият ми отбор срещу финалиста за ШЛ от  миналата година, чийто футбол, треньор, играчи, фенове будят в мен респект и симпатия. Едва ли можех да намеря по-добър мач, за дебютирам на трибуните. Ето го и първият съдийски сигнал. Арсенал се бранеше организирано, докато Борусия нападаше плахо, основно от дясно на своята атака. Домакините достигнаха до 2-3 нелоши положения, при едно от които Михтарян, от чиста позиция, изпрати топката на около метър от дясната греда на безпомощния Счесни. Изтръп! Полувреме, тоалетна, вурст, цигара и гледане на головете от първите полувремена на всички срещи от ШЛ за вечерта на един от много телевизори разположени в зоната пред входовете на стадиона. Ако се продаваше и не само безалкохолна бира, щеше да е наистина безценно.

ASCB на трибуните
Второто полувреме любимците ни играха значително по-добре, Рамзи вкара гол след асистенция на Жиру точно пред нашия сектор, за да отприщи безумната радост на всички с бяло-червени шалове. След това BFG изпусна два добри шанса след центрирания на 42-милионния бисер в селекцията на Арсенал. В последните минути Борусия натисна здраво, но спасявания на Счесни и нескопосани отигравания на нападателите им попречиха да достигнат до заслужено равенство. Стоях прав и все така не вярвах какво ми се случва.

 One- nil to the Arsenal. Класика.

Мач.

Следващите редове са за феновете на Борусия. Изключителни, всеотдайни.Те изпратиха отбора си все едно е спечелил с 3:0. Още помня изключителната демонстрация на подкрепа към любимия отбор при гостуването им на шумните съседи от Манчестър миналия сезон. Те следват любимците си навсякъде- Лондон, Мадрид, Гелзенкирхен, Саарбрюкен и почти винаги печелят битката на трибуните. Несравнимо е усещането да видиш на живо жълто-черното море от мъже и жени, които пеят от първата до последната минута в подкрепа на отбора си. Поклон. 

Гьотце, Левандовски, аз никога не бих играл за Байерн, ако бях на ваше място. 

С подскоци и песни, но с респект към посърналите фенове на Дортмунд, се добрах на уговореното място. Един по един всички се събрахме, поснимахме се, попяхме и начертахме следващите си стъпки. Преди мача плановете ни бяха-

·         А- да спим на земята в хостела при останалите момчета и
·         Б- да проверим гръцкото гостоприемство в Гелзенкирхен. Но еуфорията от победата и един влак за Мюнхен, тръгващ в 5:00 родиха план
·         В- пиене до сутринта и после кой за Мюнхен, кой за Аахен, кой за летището.

Обратно до хостела, където част от момчетата (и момичето), начело с Дидо-предателя,
Дидо не иска да пие бира
останаха да се наспят(ненаспали се), а Ради, Велко, Пасел, брат му, Пламен и специалната гостенка от Мюнхен се отправихме към бар, чието име не помня, но няма да забравя барманките, които приличаха на пенсионирани плувкини от бившата ГДР. В бара беше адско. Бира, Йегер и пеещи пияни англичани. Все едно си в Мърфи‘с, ама малко по-гадно. Намерихме места и се започнахме.

Англичаните бяха силно впечатлени от силното българско присъствие  в бара; с двама от тях се  заговорихме за Арсенал, за българския, английския футбол, Стоичков, Бербатов. Научих ги на емблематичния възглас “бий, чорбата, по главата, бий, бий, бий“ . След това ги помолих да го изпеят вътре в бара на Велко, Ради и дамата от Мюнхен, защото трима ухилени цесекари на едно място ми идваха малко вповече ;) Справиха се отлично, но трябваше да преглътна чорбарското отмъщение половин час по-късно под формата на “КЗЛ“ , изпято с лононски акцент. Естествено имаше леки инциденти с една разлята бира, с опит за кражба на един и успешна такава на друг шал, но за щастие не се стигна до ексцесии.

По-късно  в бара пристигнаха и фенове на Дортмунд. Определено бяхме на едно мнение, че Гьотце и Левандовски са wanкers и че Шалке са боклуци, но ставаха докачливи при подемането на темата, че Клоп ще е следващия треньор на Арсенал. Предложението ми да заменим Бендер за Бендтнер също не им се понрави, но непренуденият габровски хумор  им хареса. Към 4:30 трябваше да обяснявам, че възгласът Big Fucking German е възхваляващ, а не обиден, за да спра ескалацията на напрежението.

Един след друг момчетата се заприбираха към хостела, дамата от Мюнхен пое по своя път обратно към Бавария. Останахме Велко, Ради и аз.

Ранна закуска на гарата, лек конфликт с един почерпен тийнейджър, сбогуване с Ради, който отиваше на работа, влак до летището, заспиване във влака, малко стрес, 20-минутен преход под неприятния, брулещ, но освежаващ дъждец и ето ни на летището. Вода за 3.5 или малка бира за 3 евро. Лесен избор, нали?

Мат.

В залата за заминаващи скоро дойдоха и останалите момчета и момиче. Бяхме изморени и щастливи. 
Ooooohh Santi Cazorla –изпяхме тихо за добрутро. 
Сбогом, Дортмунд.
Благодаря ти. 
Беше велико.

Специални благодарности
·         на съпругата ми, Теди, за подкрепата по време на цялата подготовка на пътуването.
·         на Великата Тъща за грижите за малкия Петър в мое отсъствие.
·         на Васко, който изтърпя всичките ми притеснения преди да замина, следеше дали няма да изпадне билет от някъде и затова , че  ме свърза с Ради
·         на Велко за незаменимата компания
·         на Ради за гостоприемството, приятелското посрещане, за това, че направи да не се притеснявам за нищо по време на престоя ми в Германия
·         на всички останали момчета, момиче и дамата от Мюнхен,  с които се запознах по време на приключението Дортмунд.
·         на Дидо за снимките и на Арсенал за победата

*НеДеЖирам- използвам услугите на Немските Държавни Железници.

събота, 4 януари 2014 г.

Дортмунд-Арсенал, част 2, бира, влак и битовизми


В памет на тъмните  Ердингер  и Францисканер, които не издържаха на  студа и напрежението и се пръснаха. *

След  2 часа приятен, благодарение на упадъчната музика в телефона ми, полет, пристигнахме в Дортмунд.

Слязох с първите и зачаках след  паспортния контрол в залата с  лентите за багаж. Много скоро младежите с фланелките и шаловете на Арсенал нахлуха като Волен Сидеров в телевизионно студио и спряха за освежаване и преброяване на личния състав. Васко явно беше разказвал за мен, защото един от младежите ме приближи, огледа ме внимателно и каза- Ти трябва да си Жоро. Тайно се надявах това да е Велко, но се оказа Дидо – представителят на ASCB за Бургас. Запознах се и с останалите младежи и девойка. Чух и любимите ми четири думи- Здравей, аз съм Велко! Нещата започнаха да ми се подреждат.

След като дружно решихме да повървим до гарата, която се намираше на двадесетина минути ход от летището, Дидо ни поведе с увереността на втори братовчед на Гроскройц. Групата беше в приповдигнато настроение, въпреки че всички, освен мен, бяха прекарали почти 4 часа в залата за заминаващи на летище София. Говорехме за любимия ни Арсенал, за смелостта ми да тръгна без билет за мача (всички останали имаха), за очакванията ни за дербито. Велко скицира накратко  следващите ни стъпки, влак до Аахен, гостуване на Ради, и тръгване на следващия ден обратно за Дортмунд, гледане на мача, a след него- каквото сябя покаже. Звучеше прекрасно.

Разделихме с момчета преди гарата, те трябваше да се подкрепят в близкия хипермаркет, а ние бързахме, за да хванем най-ранния влак.

Велко, футболна почти легенда на Академик (Сф), прясно сгоден, се оказа перфектният спътник. В уютната атмосфера на немските железници и с приятен събеседник  времето летеше и  неусетно стигнахме до града на Георги Донков, където трябваше да сменим влаковете. Вече беше обяд–време за първата бира. Малките сандвичи, които бях приготвил предната вечер, свършиха страхотна работа в утоляването на глада ни. Бърз Кронбахер и ето ни в Аахен.

Посрещна ни ситен дъждец, акомпаниран от хладен вятър. Затова си взехме по една биричка, довършихме сандвичите и зачакахме Ради във фоайето на гарата. Обмисляхме и вариант да нарушим закона, само и единствено  2-те руси полицайки, които стояха до магазинчето, да могат да ни сложат лично белезници. Ради дойде точно навреме, за да ни разколебае и да вземем по една бира за из път.

Тръгнахме на бърза разходка с бира в ръла из Аахен, домът на доскоро елитния Алемания, родното място на агенция Ройтерс, градът с един от най-добрите германски МЕИ- та, разположен близо до границите с Белгия и Холандия. За съжаление времето не предразполагаше към дълги туристически обиколки и затова след стегнато ходене, спряхме да починем и да хапнем в една тарикатска дюнерджийнца. Освен че дюнерите бяха скандално вкусни, бирата ни бе сервирана в стъклени халби. Машалла, комшулар.#мимаспоучисебе

Възстановихме малко сили и поехме към квартирата на Ради, като пътьом минахме да купим още бири, за да не бъдат самотни вурстовете, които чакаха в раницата на Ради момента, в който щяха да се озоват на скарата.

Нека ви  представя Ради - член на УС на ASCB, фен на ЦСКА, качествените питиета, красивите жени,щастлив (все още) ерген с много интересна професия, който в свободно си време тича за здраве, играе футбол и залива Александър Томов с бира.

В изненадващо приятната компания на двама чорбари, започнахме приготовленията за вечерята и гледането на  Реал и Ювентус по Btv-action. Да, колеги, имаме новина. Може да си клиент на Булсатком  в почти всяка точка на Европа. Пакетът върви и с вълшебния коментар на Алекси Сокачев, но затова има бутон mute на дистанционното и приятен немски рок, който да разведрява обстановката.

Ракия, салата, бира, вурстове и други отбрани мезета, трима мъже и футболен мач. Класика. Умората от пътуването и предстоящите изследвания на Ради следващата сутрин възпрепятстваха опознаването на нощния живот в Аахен. Пропуснахме караоке с бира и текила по 1 Е и тежък махмурлук.

За сметка на това на сутринта се събудихме свежи като репички и готови за подвизи. Моят сън не беше много спокоен, тъй като на плакат от стената в „моята“ стаята ме гледаше подозрително по-миналогодишния отбор на ЦСКА, начело с Радулович, тази легенда на сръбския фуДбол.

Напазарувахме за обяд, Ради отиде да даде българска кръв с минимално съдържание на алкохол в нея  за изследване на немското здравеопазване, а ние с Велко пробвахме едно малко и уютно кафе. Великолепно начало на деня. Обядвахме класически аахенски специалитет, Mett (сурово смляно месо) върху прясно изпечен бял хляб, намазан обилно с масло, поръсен с малко пресен лук за разкош. Най-вкусната и калорична причина местната Алемания да се прости с елитния
си статут.  И започнаха бирите.


На път за гарата, напазарувахме шоколади и местни сладки специалитети, за да зарадваме половинките си в София. И след 40-минутно ходене под ситния аахенски дъждец, яхнахме железния кон за Дуисбург, откъдето щяхме да се прекачим за крайната ни цел- домът на Борусия. През цялото пътуване Ради държеше връзка с момчетата от фен-клуба, базирани в Дортмунд, относно търсенето на билет за мача. Добрата новина пристигна малко преди Мьонхенгладбах-домът на другата, по-слабата, Борусия, имахме уреден билет! За 100 Е, двойно повече от номинала.  Габровецът в мен изплака на умряло, но все пак ставаше дума за часове преди мача при отдавна sold out стадион.Имах билет, чудесен повод  да вземем по бира в Дуисбург и да се метнем на влака за Дортмунд.
Така се чака влака

Атмосферата на големия мач се усещаше още на гарата в Дортмунд . Жълто-черни шалове навсякъде, чуваха се и песните на феновете на Арсенал. Оставихме си раниците в „багажното“ и всеки с  шал на врата и бира в ръка поехме към площада, където обикновено се събират гостуващите агитки и където щяха да ни чакат момчетата от фен-клуба и хората, в чиито ръце се намираше билета ми за мача.

 *         ** очаквайте скоро част 3
Мир на хмела им.