Дортмунд-Арсенал, част 2, бира, влак и битовизми

В памет на тъмните  Ердингер  и Францисканер, които не издържаха на  студа и напрежението и се пръснаха. *

След  2 часа приятен, благодарение на упадъчната музика в телефона ми, полет, пристигнахме в Дортмунд.

Слязох с първите и зачаках след  паспортния контрол в залата с  лентите за багаж. Много скоро младежите с фланелките и шаловете на Арсенал нахлуха като Волен Сидеров в телевизионно студио и спряха за освежаване и преброяване на личния състав. Васко явно беше разказвал за мен, защото един от младежите ме приближи, огледа ме внимателно и каза- Ти трябва да си Жоро. Тайно се надявах това да е Велко, но се оказа Дидо – представителят на ASCB за Бургас. Запознах се и с останалите младежи и девойка. Чух и любимите ми четири думи- Здравей, аз съм Велко! Нещата започнаха да ми се подреждат.

След като дружно решихме да повървим до гарата, която се намираше на двадесетина минути ход от летището, Дидо ни поведе с увереността на втори братовчед на Гроскройц. Групата беше в приповдигнато настроение, въпреки че всички, освен мен, бяха прекарали почти 4 часа в залата за заминаващи на летище София. Говорехме за любимия ни Арсенал, за смелостта ми да тръгна без билет за мача (всички останали имаха), за очакванията ни за дербито. Велко скицира накратко  следващите ни стъпки, влак до Аахен, гостуване на Ради, и тръгване на следващия ден обратно за Дортмунд, гледане на мача, a след него- каквото сябя покаже. Звучеше прекрасно.

Разделихме с момчета преди гарата, те трябваше да се подкрепят в близкия хипермаркет, а ние бързахме, за да хванем най-ранния влак.

Велко, футболна почти легенда на Академик (Сф), прясно сгоден, се оказа перфектният спътник. В уютната атмосфера на немските железници и с приятен събеседник  времето летеше и  неусетно стигнахме до града на Георги Донков, където трябваше да сменим влаковете. Вече беше обяд–време за първата бира. Малките сандвичи, които бях приготвил предната вечер, свършиха страхотна работа в утоляването на глада ни. Бърз Кронбахер и ето ни в Аахен.

Посрещна ни ситен дъждец, акомпаниран от хладен вятър. Затова си взехме по една биричка, довършихме сандвичите и зачакахме Ради във фоайето на гарата. Обмисляхме и вариант да нарушим закона, само и единствено  2-те руси полицайки, които стояха до магазинчето, да могат да ни сложат лично белезници. Ради дойде точно навреме, за да ни разколебае и да вземем по една бира за из път.

Тръгнахме на бърза разходка с бира в ръла из Аахен, домът на доскоро елитния Алемания, родното място на агенция Ройтерс, градът с един от най-добрите германски МЕИ- та, разположен близо до границите с Белгия и Холандия. За съжаление времето не предразполагаше към дълги туристически обиколки и затова след стегнато ходене, спряхме да починем и да хапнем в една тарикатска дюнерджийнца. Освен че дюнерите бяха скандално вкусни, бирата ни бе сервирана в стъклени халби. Машалла, комшулар.#мимаспоучисебе

Възстановихме малко сили и поехме към квартирата на Ради, като пътьом минахме да купим още бири, за да не бъдат самотни вурстовете, които чакаха в раницата на Ради момента, в който щяха да се озоват на скарата.

Нека ви  представя Ради - член на УС на ASCB, фен на ЦСКА, качествените питиета, красивите жени,щастлив (все още) ерген с много интересна професия, който в свободно си време тича за здраве, играе футбол и залива Александър Томов с бира.

В изненадващо приятната компания на двама чорбари, започнахме приготовленията за вечерята и гледането на  Реал и Ювентус по Btv-action. Да, колеги, имаме новина. Може да си клиент на Булсатком  в почти всяка точка на Европа. Пакетът върви и с вълшебния коментар на Алекси Сокачев, но затова има бутон mute на дистанционното и приятен немски рок, който да разведрява обстановката.

Ракия, салата, бира, вурстове и други отбрани мезета, трима мъже и футболен мач. Класика. Умората от пътуването и предстоящите изследвания на Ради следващата сутрин възпрепятстваха опознаването на нощния живот в Аахен. Пропуснахме караоке с бира и текила по 1 Е и тежък махмурлук.

За сметка на това на сутринта се събудихме свежи като репички и готови за подвизи. Моят сън не беше много спокоен, тъй като на плакат от стената в „моята“ стаята ме гледаше подозрително по-миналогодишния отбор на ЦСКА, начело с Радулович, тази легенда на сръбския фуДбол.

Напазарувахме за обяд, Ради отиде да даде българска кръв с минимално съдържание на алкохол в нея  за изследване на немското здравеопазване, а ние с Велко пробвахме едно малко и уютно кафе. Великолепно начало на деня. Обядвахме класически аахенски специалитет, Mett (сурово смляно месо) върху прясно изпечен бял хляб, намазан обилно с масло, поръсен с малко пресен лук за разкош. Най-вкусната и калорична причина местната Алемания да се прости с елитния

си статут.  И започнаха бирите.

На път за гарата, напазарувахме шоколади и местни сладки специалитети, за да зарадваме половинките си в София. И след 40-минутно ходене под ситния аахенски дъждец, яхнахме железния кон за Дуисбург, откъдето щяхме да се прекачим за крайната ни цел- домът на Борусия. През цялото пътуване Ради държеше връзка с момчетата от фен-клуба, базирани в Дортмунд, относно търсенето на билет за мача. Добрата новина пристигна малко преди Мьонхенгладбах-домът на другата, по-слабата, Борусия, имахме уреден билет! За 100 Е, двойно повече от номинала.  Габровецът в мен изплака на умряло, но все пак ставаше дума за часове преди мача при отдавна sold out стадион.Имах билет, чудесен повод  да вземем по бира в Дуисбург и да се метнем на влака за Дортмунд.

Така се чака влака

Атмосферата на големия мач се усещаше още на гарата в Дортмунд . Жълто-черни шалове навсякъде, чуваха се и песните на феновете на Арсенал. Оставихме си раниците в „багажното“ и всеки с  шал на врата и бира в ръка поехме към площада, където обикновено се събират гостуващите агитки и където щяха да ни чакат момчетата от фен-клуба и хората, в чиито ръце се намираше билета ми за мача.

 *         ** очаквайте скоро част 3

Мир на хмела им.