Преди
18 години тренирах футбол под вещото ръководство на Кольо Буката-
виден габровски треньор. Хвърляше ни единстваната топка и ни казваше-
играйте, а той сядаше във фургона и си отваряше биричка или нещо по-твърдо в
зависимост от настроението. И ние играехме. И побеждавахме. Станахме
градски шампиони по футбол . От него
научих 2 неща. Едното е, че алкохолът не е решение , а второто- че един отбор се крепи на на вратаря, двойката
централни защитници, опорния халф и централния нападател. Това беше гръбнака на
отбора, ключовите футболисти. Избраните бяха бетонирани титуляри и бяха сменяни изключително рядко, а вратрят и
централните защитници само при тежка контузия или смъртен случай.
18
години по-късно и доста изгледани мачове
се убедих в мъдростта на треньора ми детството. Синхронът между централните
защитници е изключително важен и нарушаването му в хода на мача води до
големи неприятности.
На
04.11.2010 в София, на стадион Георги
Аспарухов, 3 минути промениха съдбата на двама футболисти, на един треньор и на
един цял футболен клуб. Левски водеше с 2:1 на Лил, и беше на 8 минути от победа над отбора на Жервиньо, Азар, Муса Соу
и на почти сигурно класиране за елиминационните кръгове на ЛЕ. Тогава Ясен
Петров направи нещо, което би докарало Кольо Буката до 17 микроинфаркта. Извади Дарко
Тасевски и пусна Иво Иванов. Иво Иванов застана до Йордан Милиев, а Сержиньо
Грийн зае мястото на македонеца в
средата на терена. Двойката централни
защитници, изиграла 87 почти перфектни минути, бе разбита. Историята я помним.
Ефектен автогол на Иво Иванов с първото си докосване на топката. А победата и
евентуално пролетно европейско участие биха довели на Герена по-добри
футболисти от Матондо и Видович. Левски
би имал по-големи шансове за титла, а Ясен Петров би могъл и до днес да е постоянният
треньор на Левски, а не да скаутира за млади играчи по села и паланки. След този мач дупката, в която бе изпаднал Иво
Иванов, става все по-дълбока и ако
продължи да копае със същите темпове
скоро ще открие или залежи на шистов газ, или обратния път за Стара
Загора.
Какво ли е правил по онази вечер Юп
Хайнкес не е ясно, но със сигурност сателитната му чиния не е била насочена към
стадион Георги Аспарухов, за да гледа Левски и Лил. Не е намерил време да види и това http://vbox7.com/play:12d93c6f&al=2&vid=8258480, защото на 19.05.2012 повтори грешката
грешката на пловдивския Джанини. 6 минути преди края на финала на ШЛ, Байерн се
виждаше с купата, феновете пееха песните на победа и никой не виждаше как
Челси може да вкара гол. Но треньорът на домакините помогна на
гостите от Лондон да вкарат мача в продължения. Ето как. Смени голмайстора в
този мач Кроос и пусна в игра Ван Буйтен.
Той зае мястото си в сърцето на защитата до Бадщубер, а Тимошчук заигра на
обичайната си позиция в средата на терена. Целта беше ясна – белгийският гигант
трябваше да осигури повече височина в домакинското наказателно поле, където се
очакваха последните лондонски центрирания на отчаянието. Резултатът също-прекрасно игралата до момента защитна формация бе разбита и в 88-та минута след единствения!? корнер в полза на Челси отборът на домакините не се нареди добре.
Топката бе в мрежата, Нойер гледаше глупаво, а една малка сълзичка на радост се
отрони от милиардерското око на Роман Абрамович. Последвана от още една след
спасената от Чех дузпа в продълженията и така до големият рев(по думите на
футболистите на Челси) в съблекалнята след победа. А феновете на Байерн си
сигурно с тъга си спомнят за
подигравките към Л(Н)еврекузен преди няколко години, когато и аспирините останаха
с пълен комплект от 3 калъфки, а играеха наистина страхотен футбол.
Виждали ли сте по-зле подредена защита |
Уважаеми треньори, води ли отборът ви в резултата не променяйте защитната формация в края на мача. Влизането на нов футболист в защитната четворка нарушава макар и за малко синхрона и рутината на титулярите. Освен това всеки футболист влязъл като
смяна има нужда от 3-4 минута да “влезе в мача“. През това време шансът да направи грешка е гола. А грешките в наказателното поле често са фатални
Уважаеми треньори, гледайте футбол при всяка възможност. Може да не само да откраднете някоя тактическа идея или заучено положение, а да видите и какво не трябва да се прави, за да не го повторите.
И гледайте повече мачове – не ясно какво може
да научите от грешките на другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар