понеделник, 4 юни 2012 г.

За грешките, треньорите и една (не)спечелена ШЛ




Преди 18 години  тренирах футбол под вещото ръководство на Кольо Буката- виден габровски треньор. Хвърляше ни единстваната топка и ни казваше- играйте, а той сядаше във фургона и си отваряше биричка или нещо по-твърдо в зависимост от настроението. И ние играехме. И побеждавахме. Станахме градски  шампиони по футбол . От него научих 2 неща. Едното е, че алкохолът не е решение , а второто- че  един отбор се крепи на на вратаря, двойката централни защитници, опорния халф и централния нападател. Това беше гръбнака на отбора, ключовите футболисти. Избраните бяха бетонирани титуляри и  бяха сменяни изключително рядко, а вратрят и централните защитници само при тежка контузия или смъртен случай.  

18 години по-късно  и доста изгледани мачове се убедих в мъдростта на треньора ми детството. Синхронът между централните защитници е изключително важен и нарушаването му в хода на мача води до големи  неприятности.

На 04.11.2010 в  София, на стадион Георги Аспарухов, 3 минути промениха съдбата на двама футболисти, на един треньор и на един цял футболен клуб. Левски водеше с 2:1 на Лил, и беше на 8 минути от победа над отбора на Жервиньо, Азар, Муса Соу и на почти сигурно класиране за елиминационните кръгове на ЛЕ. Тогава Ясен Петров направи нещо, което би докарало  Кольо Буката до 17 микроинфаркта. Извади Дарко Тасевски и пусна Иво Иванов. Иво Иванов застана до Йордан Милиев, а Сержиньо Грийн зае мястото на македонеца  в средата на терена.  Двойката централни защитници, изиграла 87 почти перфектни минути, бе разбита. Историята я помним. Ефектен автогол на Иво Иванов с първото си докосване на топката. А победата и евентуално пролетно европейско участие биха довели на Герена по-добри футболисти от Матондо и Видович.  Левски би имал по-големи шансове за титла, а Ясен Петров би могъл и до днес да е постоянният треньор на Левски, а не да скаутира за млади играчи по села и паланки.  След  този мач дупката, в която бе изпаднал Иво Иванов, става все  по-дълбока и ако продължи да копае със същите темпове  скоро ще открие или залежи на шистов газ, или обратния път за Стара Загора.

Какво ли е правил по онази вечер Юп Хайнкес не е ясно, но със сигурност сателитната му чиния не е била насочена към стадион Георги Аспарухов, за да гледа Левски и Лил. Не е намерил време да види и това http://vbox7.com/play:12d93c6f&al=2&vid=8258480, защото на 19.05.2012 повтори грешката грешката на пловдивския Джанини. 6 минути преди края на финала на ШЛ, Байерн се виждаше с купата, феновете пееха песните на победа и никой не виждаше как Челси може да вкара гол. Но треньорът на домакините помогна на гостите от Лондон да вкарат мача в продължения. Ето как. Смени голмайстора в този мач Кроос и пусна в игра  Ван Буйтен. Той зае мястото си в сърцето на защитата до Бадщубер, а Тимошчук заигра на обичайната си позиция в средата на терена. Целта беше ясна – белгийският гигант трябваше да осигури повече височина в домакинското наказателно поле, където се очакваха последните лондонски центрирания на отчаянието. Резултатът също-прекрасно игралата до момента защитна формация бе разбита и в 88-та минута след единствения!? корнер в полза на  Челси отборът на домакините не се нареди добре. Топката бе в мрежата, Нойер гледаше глупаво, а една малка сълзичка на радост се отрони от милиардерското око на Роман Абрамович. Последвана от още една след спасената  от Чех дузпа в продълженията  и така до големият рев(по думите на футболистите на Челси) в съблекалнята след победа. А феновете на Байерн си сигурно с тъга си спомнят  за подигравките към Л(Н)еврекузен преди няколко години, когато и аспирините останаха с пълен комплект от 3 калъфки, а играеха наистина страхотен футбол.
Виждали ли сте по-зле подредена защита


Уважаеми треньори, води ли отборът ви в  резултата не променяйте защитната формация в края на мача. Влизането на нов футболист  в защитната четворка нарушава макар и за малко синхрона и рутината на титулярите. Освен това всеки футболист влязъл като смяна има нужда от 3-4 минута да “влезе в мача“. През това време шансът да направи грешка е гола. А грешките в наказателното поле често са фатални
Уважаеми треньори, гледайте футбол при всяка възможност. Може да не само да откраднете някоя тактическа идея или заучено положение, а да видите и какво не трябва да се прави, за да не го повторите.































 И гледайте повече мачове – не ясно какво може да научите от грешките на другите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар