понеделник, 4 юни 2012 г.

Барселона-Алмерия,част I : билетите

Барселона, началото на октомври 2009. Събота късен следобед, прекрасно време навън. Туристите са раздвоени от следните 2 събития- пеещите фонтани пред Художествения музей на Каталуния и домакинството на едноименния отбор срещу Алмерия. От една страна- извън туристическия сезон, фонтаните  пеят само в събота, изживяването е страхотно и  безплатно. От друга -името на гостуващия отбор предизвиква малко по-слабо вълнение в сърцата от изрисуваните артисти по Ла Рамбла, мачът не се очаква да бъде по-интересен от 1452-ри епизод на Дързост и Красота, а по предварителните ни проучвания  цената на билет за мача е около 100 EUR. Но възможността да видим на живо стадиона, направил Стоичков световна звезда, легендата с безумната коса - Пуйол, малките-големи Шави и Иниеста, двуметровия черногорец-швед, чийто нос е в винаги в засада и онзи малкия аржентинец, чиято игра е достойна да бъде наблюдавана в сградата зад фонтаните прави изборът повечен от очевиден. Поне за мъжката част от малката ни стегната групичка. Жените останаха да гледат и слушат фонтаните, а Петьо и аз поехме от Монжуик към Камп Ноу.

Излязохме от метрото и се вляхме сред феновете със синьо-червени фланелки. Огледах се за каталунските членове на София-Запад и Офанзива. Не видях. Само ведри потомци на Колумб, които отиваха да видят разгрома над испанската Беласица. С приближаването си до касите броят на хората, предлагащи билети се увеличаваше правопропорционално на възхитата ни от величието на стадиона. С усмивка отклонявахме любезните предложения на уличните билетопродавачи и застанахме пред една от касите. Час преди мача и почти 80 000 около стадиона,  опашка пред касите нямаше. Изнедани от този факт се заехме да разгледаме схемата с местата на стадиона и цените на билети. Харесахме едни чудни места на втория „балкон” за по 80 ЕUR и извадихме пари, за да си купим. Тук изненадата ни прерастна в изумление. "Но кеш, кредит кард онли” – каза касиерът, още по-изумен, че някой иска да си купи билет с банкноти. Кредитните ни карти слушаха пеещите фонтани от чантите на жените ни, а човекът зад касите упорито и усмихнато отказваше да приеме нашите пари, въпреки горещите настояванията и ръкомаханията ни.


Обратно към билетопродавачите, които доволно изгледаха нашата драма на касите. Харесахме един мустакат, не много криминално изглеждащ каталунец, който показваше с пръсти знака на победата, крещейки”дос”.  Точно дос билета ни трябваха и се засилихме към него, убедени, че като дойде момента за плащане няма да извади пос-терминал и да ни иска карти, а ще потърка доволно в брадата си използваните банкноти от 20 ЕUR , с които щяхме да си платим. Поздравихме се и го помолихме на английско-каталунски с жестомимичен акцент да ни покаже къде се намират тези дос билета. С бързо, отработено движение той извади същата схема като човека на касата и посочи третия ред на сектор В , като местата бяха почти на линията на големия пеналт. Не можеше и да се надяваме на по-добри места за отпечатаната цена върху билета - 67 ЕUR. Но ние не спряхме дотук. Петьо предложи 120 ЕUR  за двата, вместо номиналните 134.  Мустакът кимна в знак на съгласие и видимо доволен взе парите и си тръгна. Поздравих съратника си за добрия търговски нюх, но щастието, с което Мустакът взе парите и си тръгна, остави у нас едно леко притеснение за истинността на билетите. Времето обаче ни пристискаше - оставаха около 40 минути до началото на мача. 73-ти вход беше нашата цел. 
Половината от двата билета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар