вторник, 5 юни 2012 г.

Барселона-Алмерия, част II: стадионът


Камп Ноу. С приближаването ни към величествената грамада бетон в търсене на заветния вход 73, възбудата ни нарастваше. Нарастваше и притеснението ни заради странно закупените билети. Пред нас с огромни цифри светеха номерата на входовете 71-ви, 72-ри. Но противно на всякаква логика и в подкрепа на съмненията ни за редовността на билетите ни след вход 72 се появи светеща табела- 75. Ужас! Някой ни беше изтрил входа! Това че и 74-ти го нямаше, беше малка утеха. Мустака-Батков.След бързата анкета проведена пред 72-ри вход относно местонахождението на 73-ти получихме следните резултати: 70%-туристи, които търсят своя вход, 25%-чисти каталунци с нулеви познания по английски и 1 мил господин, който ни каза-има 73-ти вход и не се страхувам да ви го покажа. Посочи пътя и пое по своя. С Петьо се спогледахме и започнахме да си мислим, че бавно полудяваме. Указаната посока ни отдалечаваше от стадиона.

Интересен факт за Камп Ноу. Когато през 1953 тримата архитекти отишли с проекта си при ретро-каталунския Петър Диков, последният отсякъл: много ви е висок стадиона, ние в общината не одобряваме. След като останал и безмълвен на предложението на архитектите  “да измислим нещо“, нашите герои решили - вместо да бутаме трибуни, дайте да го вкопаем. Речено-сторено. И така запазили проекта. Просто тревата на Ноу Камп е на 15-ина метра под нивото на терена около стадиона, което изпраща входовете за първите редове между колите на паркинга пред него. Входове напомнящи тези за метростанция със стръмните си стълби.

Понеже нямахме особен избор решихме, че въпреки абсурдността, заветният 73-и вход е в указаната ни посока, и ще е по-добре да я последваме. И след 50-ина метра го видяхме. Нашият вход. И с билетите всичко беше наред. В последствие разбрахме и далаверата на Мустака. Всички сосиос получават до над 20% отстъпка за билетите. Така че дори с намалението, което Петьо ни издества, нашият каталуснки приятел си е на печелба


Ноу Камп 15 мин до началото

Преди години, когато БТВ предаваха мачовете от елиминационната фаза на ШЛ и за всеки от по- интересните мачове имаха студио на стадиона на отбора домакин. Сценарият на предаването беше следния: студио от София с гости, реклами, пряко включване от стадиона 15-ина минути преди мача, реклами и отново на стадиона с химна на турнира и подредените футболисти и съдии. Поне 2 мача си спомням от Ноу Камп и един факт будеше любопитството и съмнението ми. Безлюдието по редовете на стадиона зад Алекси Сокачев при вклюването от стадиона и пълните трибуни при започването на мача. Дори мислено обвинявах телевизията в ловка манипулация чрез показване на записан по-рано Сокачев.

И така, 20-ина минути преди мача ние бяхме заели места на сравинтелно тесните и доста неудобни седалки и направихме няколко снимки. След кратка визуална обиколка на величествените трибуни установихме, че Камп Ноу изглежда като стадион Славия при домакинство Светкавица. Да, имаше някакви хора, но бяха незначително малко на фона на размерите на стадиона. Около нас имаше толкова свободни места, че за да намериш някой, чийто врат да пълниш с обелки от слъчогледови семки, си беше истинско предизвикателство. Пред Камп Ноу не видяхме нито един продавач на семки. Срамота. Доволни, че ще ни е широко, вперихме поглед към терена, където се случваха доста интересни неща. 
Бъдещите Шави и Иниести *
Освен че титулярите на двата отбора загряваха, имаше нещо като представяне на отборите от всички възрастови групи на Барселона. От 5-6 годишните до “старшата възраст“, където най-вероятно са били Куенка и Монтоя. Дикторът на стадиона грижливо ни обясняваше целта на това събитие, но понеже не го виждахме, не го разбрахме най-добре. Аз си представях какво ли е в душите на тези деца и юноши (имаше и момичешки отбор) да стъпят на терена на този стадион пред тези трибуни. Преди 20-ина години  за купата на България Янтра(Гб) прие Локо(Пд) и ние, групата на Кольо Буката, бяхме в групата за мача- трябваше да гоним топките на пистата. Не помня крайния резултат от мача, но помня отлично как силно исках някой ден да изляза и аз на терена под аплодисмените на публиката и чувството за принадлежност към отбора.  Представих си това чувство умножено по 100,а като прибавим и отличната работа в Ла Масиа  започнах по-ясно да виждам измеренията на модела Барселона.

Трибуните по време мача. 
Докато бях изпаднал в тези тежки размисли, тийнеджърите се прибираха под бурните овации на Камп Ноу, а около нас с Петьо се забеляза раздвижване. Или по-скоро хунско нашествие. Все едно някой беше държал тези хора завързани и скрити някъде отзад и ги бе пуснал едновременно. За секунди всички места в нашия мини сектор се напълниха, а до мен седна един швед, който имаше вид на зъл унищожител на икейски кюфтенца. Не можех да повярвам. Значи БТВ не са ме лъгали. Разкрихме и къде тайната стадиона да се пълни буквално за 5 минути. Ноу Камп разполага с повече от 100 входа и голямата (невидима за телезрителите) зона за хранене, където влезлите по-рано зареждат калории преди мача. Явно нямаше да ни е широко. Но гледката пред нас си струваше: Валдес,  Бускетс, Шави, Иниеста, Алвеш, Ибрахимович и Меси и момчетата от Алмерия с млечно сини фланелки и бели гащета начело с  млечно кафевият Калу Уче, баткото на Окечукву Уче (ако съдим по имената, малкото братче може и да не е много желано дете). На скамейките на 2-та отбора двама велики футболисти- Хосеп Гуардиола и Уго Санчес. Уредбата на стадиона запява заедно с 74 177 от трибуните химна на Барса. Последва първият съдийски сигнал. Мачът започна.


*Иниести-множествено число на Иниеста, Шави сам по себе е поне двама.







Няма коментари:

Публикуване на коментар