петък, 10 август 2012 г.

Боби Михайлов – неосъществената промяна


Когато Боби Михайлов, подкрепен от “четвъртите в света“,  стана шеф на БФС , всички имахме големи надежди за подобряване на малкия ни футболен свят.  За съжаление нещата си продължиха по старому. Няма го само Иван Славков, мир на праха му,  който поне развеселяваше тягостната футболна атмосфера.

След  7  години управление на БФС този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов постави българския футбол на колене.

Първенството ни е 75-то по сила в света, разположено комфортно между  венецуелското, гватемалското и македонското. http://www.iffhs.de/?b6e20fa3002f70d00ee2d17f7370eff3702bb1c2bb0e

Клубните ни отбори в момента са натрупали коефициент в ЕКТ, който определя 28-то място в класацията на УЕФА, от където поне в близките 2 години трудно някой ще ни измести.  http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/ И то не защото грандовете ни не падат от словенски и босненски тимове, просто разликата в коефициента е цели 5 пункта.

Националният ни отбор е на 94-то място след световни сили като Северна Корея,Конго и  Оман.  http://www.fifa.com/worldranking/rankingtable/index.html На два пъти името на България бе замесено в уговорени мачове.

 Български съдии свирят на турнири в Южна Америка без знанието на БФС. Български съдия свири контрола на Вердер като се представя с чужда самоличност.

На първа инстанция съдът постановява,че изборът на Боби Михайлов за втори мандат е нелигитимен. В изпълкома на БФС все още е  Йордан Лечков, който  хвърля документите си на спрели го полицаи, осъден и подсъдим по други дела.

Скандали за (не)картотекирани играчи, промяна в регламента за участниците в ЕКТ 4 кръга преди края на първенството. Съмнително малки или големи наказания на определени играчи.

Обвинения за поръчкови съдии, уговорени мачове, черно тото на юношески мачове.

Празни трибуни по стадионите. Забелижимо не!присъствие на членовете на изпълкома и самият му президент на мачовете от вътрешното първенство и ЕКТ.

Стигна се дотам да няма телевизия, която  да  иска да предава мачовете от първенство.

И никога и никой в БФС -царството на колективната безотговорност, безнравствеността и беззаконието, не е виновен за нищо.

Да не пропуснем  хубавите неща. Спечелено домакинство на ЕП за юноши до 17 години през 2015, направена първа и единствена копка за база на националите преди 4 години, една безумна програма за развитие на българския футбол за периода 2012-2016 и едно документирано щракане с пръсти.

Тъжна равносметка.

Далеч съм от мисълта, че Боби Михайлов е единственият виновник за сериозното задълбаване в дъното. Членовете на изпълкома,членовете на комисии, собствениците на клубовете, съдии. Всички са в кюпа. Живеят си безнаказано в държава в държавата. Сградата на Иван Асен е една малка Ватикана, където всички се молят на един Господ- този на заплатката , далаверката и щракането с пръсти.

Пътят на промяната е един. За него всички любители на футбола и журналисти говорят и пишат от повече от 10 години. А група с 10 отбора, Б-група с максимум 16. Ясни и безкомпромисни критерии при лицензиране за  участие и в 2-те професионални нива  на футбола ни. Ограничения на чужденците и изискване за съотвено 3-ма и 5-има български футболисти под 21 години в стартовите състави на отборите в двете групи. Съответно 5 и 7 в групата за мача.  Прозрачна програма с конкретни задачи за развитие на детския и юношеския футбол. Същото за подобряване квалификацията на треньорите- от професионалните до училищните. Поставяне на ясни цели и ОТГОВОРНИЦИ за тях.

За съжаление воля за промяна няма никой.  На всички им е хубаво в мътната тиня наречна български футбол.  А Боби Михайлов е лицето на на тинята.  Хората, които ни донесоха огромната радост 1994-та година, забравиха , че футболът е социално отговорен  феномен.  Превърнаха го  в средство за далавери и преследване  на лични интереси.  Направиха така, че тези хора, които ги посрещнаха на летището през 1994 г, вяха знамена по продължение на Цариградско  шосе и крещяха имената им на националния стадион, сега не искат нито да ги чуват, нито да ги виждат. А на тях не им пука.

И историята след време ще разказва за  Боби Михайлов не като човекът спасил ни срещу Мексико и един от Героите от САЩ, 1994-та, а като предводителят  на съсипниците на българския футбол.


Наздраве, Боби.

Няма коментари:

Публикуване на коментар