Имах щастието да държа сина си в първите минути от неговия
живот. Едни от най-красивите мигове в моята близо 33-годишна история. Обещах
му, че винаги ще съм до него и че ще е от Левски.
Кака му, на цели 2 години и 4 месеца, вече знаеше, че това е
неизбежно. Преди да навърши 6 месеца Ади беше доста своенравно бебе. Един ден
след като всичките ми методи за успокояване на вечноревящата(а те не
бяха малко и ме бяха превърнали в легенда сред майките в парка до нас )се бяха
изчерпали, запях химна на Левски. И о!чудо. Ади седеше, гледаше ококорено и мълчеше. Не можех да повярвам на успеха си. Много скоро тази мелодия изпревари по популярност вечния евъргрийн “зайченцето бяло“. Ето и доказателството: http://www.facebook.com/photo.php?v=10150125806228623&set=vb.524118622&type=2&theater
Следващата краткосрочна цел, която си бях поставил, бе да я
заведа на мач на Герена. За целта обаче трябваше да издействам разрешение от
най-висша инстанция. Шансовете за такова обаче бяха толкова малки, колкото и
тези да видите Валери Божинов на концерт на Виенската филхармония. Понякога звездите се нареждат така, че правят
малко вероятните неща да се случват.
Първи мач на Левски от А-група след безславно отпадане от “пътуващите
с автобус“.
Съперник, който гарантираше относително ниска посещаемост и
спокойствие по трибуните.
Компания за мен -служителят на Адеко България за 2009 г и за
Ади – 4-годишният му син.
Бонус- ранна вечеря и игра за децата.
Всички тези успокояващи факти накараха благоверната ми
съпруга да ми разпише градска отпуска без преспиване с посещение на спортно
мероприятие.
За да отидете на мач с малко дете, особено момиче, трябва да
сте подготвен за всичко. Затова вместо димки и бомби в раницата бях скрил следните стоки
от първа, втора и всяка следваща необходимост – 2 пакета солети, 2 шишета с
вода, пакет слънчогледови семки, комплект дрехи за преобличане + яке, 3
памперса, пакет мокри кърпички, любимата книжка с принцеси на Ади и вестник(за
сядане).
Срещнахме се в Редута,
хапнахме набързо, децата поиграха на близката площадка и към 19:40
поехме към Герена. Купихме билети за А-сектор. Помолени от органите на реда , подписахме
едни декларации, които бях почти толкова
безумни, колкото и тези преди скок с бънджи и ето ни на стадиона.
Очакванията ми бяха да се задържим поне до почивката, колкото се надявах да играе
и Гаджев. За моя изненада и 3-мата останахме до последния съдийски сигнал.
Най-големите малки фенове на Герена |
Влязохме около 10 –тата минута на мача, но намерихме приятни
места точно до пътеката. Седнахме, в началото всички, и се загледахме върху
продукцията, която ни изнасяха Левски и Черноморец.
Мила Ади, понеже едва ли ще си спомняш подробности от първия
ти мач, тези редове са специално за теб.
Ти основно тичаше по стълбите на пътеката между блоковете
заедно с Бобо и още един младеж. От време на време сядаше до мен, за да хапнеш
со‘ети или да пиеш ‘ода и да разгледаш
за n-ти път книжката с
принцесите. На полувремето се качихме над седалките и се гонехме, сменихме
памперса. Вместо да пожелаеш да си
тръгнем , както очаквах, ти седна на мястото си и зачака да излязат футболистите за втората
част на мача. Тя беше доста по-интересна.Ти
викаше “ ‘е‘ски“ и “гол“, вдигаше
ръце заедно с публиката, гледаше ‘на терес‘ хората около нас. Когато ти ставаше
скучно, отиваше при момчета. Най-доброто
ти попадение беше в 79-тата минута,
когато в игра за Левски влезе Христо Йовов. Всички в сектора започнаха да
скандират “Ицо, Ицо“. Ти също се включи в общия одобрителен рев – “Пица, пица“.
Въпреки че очите ми те следяха изкъсо, успявах да хвърлям и
по едно око на случващото се на терена. Ето какво видях там:
- Пламен Илиев ми се строи по-нисък от миналата година. Пази добре
- Везалов изглеждаше малко тромав, но професор в сравнение с Ромейн Ели.
- Башлиев следва със страшна скорост кариерното развитие на Стефан Станчев
- За човек, чието малко име е Дъстли, Мулдер игра повече от отлично.
- Марсиньо се опитваше да го играе Касорла, ама му се получаваше повече Йовов
- Райков игра с много желание , Гаджев и Ангелов успешно си пречеха в средата на терена. На Прохазка му е трудно на крилото
- Никой не даде банан на Карвальо, а той взе, че вкара красив гол
- Новите черни перли на Херо ще донесат бели пари за черни дни в касата на Черноморец
В крайна сметка гостите имаха по-чистите положения за гол,
но загубиха. Така става и в живота понякога. Не винаги по-добрият побеждава.
Веднага след мача в колата. Малко Дарик, за да чуем как ЦСКА
пада от Литекс, и АББА на макс.
В 23:00 бяхме по леглата. Изморени, но щастливи.
Вчера , близо 2 седмици по-късно ,ти извика силно на мама- “мамо, и‘кам на мач“.
Аз доволно се усмихнах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар