събота, 25 август 2012 г.

Първият мач на дъщеря ми.



Имах щастието да държа сина си в първите минути от неговия живот. Едни от най-красивите мигове в моята близо 33-годишна история. Обещах му, че винаги ще съм до него и че ще е от Левски.
Кака му, на цели 2 години и 4 месеца, вече знаеше, че това е неизбежно.  Преди да навърши 6 месеца  Ади беше доста своенравно бебе.  Един ден  след като всичките ми методи за успокояване на вечноревящата(а те не бяха малко и ме бяха превърнали в легенда сред майките в парка до нас )се бяха изчерпали, запях химна на Левски. И о!чудо. Ади седеше,  гледаше ококорено и мълчеше.  Не можех да повярвам на успеха си.  Много скоро тази мелодия  изпревари по популярност вечния евъргрийн  “зайченцето бяло“. Ето и доказателството: http://www.facebook.com/photo.php?v=10150125806228623&set=vb.524118622&type=2&theater
Следващата краткосрочна цел, която си бях поставил, бе да я заведа на мач на Герена. За целта обаче трябваше да издействам разрешение от най-висша инстанция. Шансовете за такова обаче бяха толкова малки, колкото и тези да видите Валери Божинов на концерт на Виенската филхармония.  Понякога звездите се нареждат така, че правят малко вероятните неща да се случват.
Първи мач на Левски от А-група след безславно отпадане от “пътуващите с автобус“.
Съперник, който гарантираше относително ниска посещаемост и спокойствие по трибуните.
Компания за мен -служителят на Адеко България за 2009 г и за Ади – 4-годишният му син.
Бонус- ранна вечеря и игра за децата.
Всички тези успокояващи факти накараха благоверната ми съпруга да ми разпише градска отпуска без преспиване с посещение на спортно мероприятие.
За да отидете на мач с малко дете, особено момиче, трябва да сте подготвен за всичко. Затова вместо  димки и бомби в раницата бях скрил следните стоки от първа, втора и всяка следваща необходимост – 2 пакета солети, 2 шишета с вода, пакет слънчогледови семки, комплект дрехи за преобличане + яке, 3 памперса, пакет мокри кърпички, любимата книжка с принцеси на Ади и вестник(за сядане).
Срещнахме се в Редута,  хапнахме набързо, децата поиграха на близката площадка и към 19:40 поехме към Герена. Купихме билети за А-сектор. Помолени от органите на реда , подписахме едни декларации,  които бях почти толкова безумни, колкото и тези преди скок с бънджи и ето ни на стадиона.
Очакванията ми бяха да се задържим  поне до почивката, колкото се надявах да играе и Гаджев. За моя изненада и 3-мата останахме до последния съдийски сигнал.
Най-големите малки фенове на Герена
Влязохме около 10 –тата минута на мача, но намерихме приятни места точно до пътеката. Седнахме, в началото всички, и се загледахме върху продукцията, която ни изнасяха Левски и Черноморец.

Мила Ади, понеже едва ли ще си спомняш подробности от първия ти мач, тези редове са специално за теб.
Ти основно тичаше по стълбите на пътеката между блоковете заедно с Бобо и още един младеж. От време на време сядаше до мен, за да хапнеш со‘ети  или да пиеш ‘ода и да разгледаш за n-ти път книжката с принцесите. На полувремето се качихме над седалките и се гонехме, сменихме памперса.  Вместо да пожелаеш да си тръгнем , както очаквах, ти седна на мястото си  и зачака да излязат футболистите за втората част на мача. Тя беше доста по-интересна.Ти  викаше “ ‘е‘ски“ и  “гол“, вдигаше ръце заедно с публиката, гледаше ‘на терес‘ хората около нас. Когато ти ставаше скучно,  отиваше при момчета. Най-доброто ти попадение беше в  79-тата минута, когато в игра за Левски влезе Христо Йовов. Всички в сектора започнаха да скандират “Ицо, Ицо“. Ти също се включи в общия одобрителен рев – “Пица, пица“. 
Въпреки че очите ми те следяха изкъсо, успявах да хвърлям и по едно око на случващото се на терена. Ето какво видях там:
  •     Пламен Илиев  ми се строи по-нисък от миналата година. Пази добре
  •         Везалов изглеждаше малко тромав, но професор в сравнение с Ромейн Ели.
  •     Башлиев следва със страшна скорост кариерното развитие на Стефан Станчев
  •      За човек, чието малко име е Дъстли, Мулдер игра повече от отлично.
  •     Марсиньо се опитваше да го играе Касорла, ама  му се получаваше повече Йовов
  •     Райков игра с много желание , Гаджев и Ангелов успешно си пречеха в средата на терена. На Прохазка му е трудно на крилото
  •    Никой не даде банан на Карвальо, а той взе, че вкара красив гол
  •    Новите черни перли на Херо ще донесат бели пари за черни дни в касата на Черноморец

В крайна сметка гостите имаха по-чистите положения за гол, но загубиха. Така става и в живота понякога. Не винаги по-добрият побеждава.
Веднага след мача в колата. Малко Дарик, за да чуем как ЦСКА пада от Литекс, и АББА на макс.
В 23:00 бяхме по леглата. Изморени, но щастливи.
Вчера , близо 2 седмици по-късно ,ти  извика силно на мама- “мамо, и‘кам на мач“.
Аз доволно се усмихнах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар