Кръг 2. Арсенал 0

Очакванията ми преди мача бяха за зрелищна победа на един  не особено гостоприемен стадион, където футболистите на домакините чупят крака за добре дошли. Всички деца + един брой съпруга заспаха към 15:15, за да мога да настроя спокойно за гледане на мача в хола. Звездите ме обичат. Уолкът е резерва, което е още една добра новина .

За съжаление Арсенал прибавиха още една нула към броят на отбелязаните досега голове.

Традиционният обзор на играта на момчетата 

Вито Маноне-пореден мач, в който вратарят на Арсенал бе зрител без билет.  Оценка – 7

Защитита се справи отлично с плахите опити за атака на Стоук. Пер Мер и капитанът не дадоха шанс на Крауч, бековете играеха еднакво добре и в двете фази на играта. Направи ми силно впечатление невероятното спокойствие, с което бе посрещнат отменения гол на домакините. Всички защитници знаеха, че Уолтърс е в засада. Възхитителен синхрон и разбирателство. Още веднъж, браво Стив. Браво Боулд. Оценка - 8

 Артета- много силен мач на испанеца. Спря доста атаки с чисти шпагати или с тактически нарушения. Тръгваше и по-смело в атака. Оценка- 7.5

Диаби- една идея по-добър от най-слабия на терена. Очаквах Окс да влезе на неговото място, но явно с Венгер не бяхме на едно мнение.  Дано Уилшър се оправи по-бързо.  Оценка – 5.5

Санти Касорла- Малкият Давид се губеше сред стената от огромните Голиати от Стоук. Не бе на нивото от мача със Съндърланд, но отново показа,че е най-качественото попълнение на Арсенал. Оценка- 6.5

Подолски- отличен мач за германеца. Определено на лявото крило се чувстваше по-добре, отколкото на върха на атаката. Помагаше в защита, атакуваше както по крилото, така и през центъра. Оценка – 7

Жервиньо – Мислех си, че не може да играе по-зле, отколкото изглежда косата му, но успя да ме опровергае. Явно беше сърдит на целия свят, че му се е наложило да играе като дясно крило. И държеше всички да разбрерат. Плачеше за смяна още на полувремето. Оценка- 4

Жиру – очаквах много повече в първия му мач като титуляр. Трябва да му дадем кредит за това, че срещу него играха машини за обезкостяване като  Шоукорс и Хут. Може би трябваше да опитва по-добре да освобождава пространства за играчите от втора линия. Ше бъде запомнен с един опит за прехвърляне на вратаря и едно чудесно двойно с Артета . Оценка- 5

Окс, Тио и Аарон. Влязоха твърде късно, за да променят нещо. Оценка за треньора им – 5.

В първите си два мача Арсенал показа, че не може да  вкара гол на отбори, които излизат с мисъл да се защитават и го правят добре. Хубавото е , че защитата не допуска грешки. Чистите мрежи ще дадат допълнително самочувствие на отбора преди първия истински тест срещу Ливърпул. Ливърпул, който игра повече от впечатляващо срещу шампионите и незаслужено изпусна 2 точки.Късният мач в неделя определено зарадва изстрадалите Стоук и Арсенал очи.

Проблемите на Арсенал са в полузащита, където Диаби не може да компенсира асистенциите на Сонг и агресивността на Уилшър; и в атака, където вече 180 минути Арсенал не създава опастности от десния фланг на атаката, без значение дали там е Уолкът или Жервиньо. Жиру има нужда от още време за адаптация, липсата на алтернитива на върха на атаката също притеснява. Атаката на Арсенал в момента се свежда до пробиви отляво и удари от далечно и средно разстояние на Касорла.

Това за отбор с претенции за място топ 4 не е достатъчно.

Единствената утеха, че миналата година по това време положението бе доста по-зле.

Първият мач на дъщеря ми.

Имах щастието да държа сина си в първите минути от неговия живот. Едни от най-красивите мигове в моята близо 33-годишна история. Обещах му, че винаги ще съм до него и че ще е от Левски.

Кака му, на цели 2 години и 4 месеца, вече знаеше, че това е неизбежно.  Преди да навърши 6 месеца  Ади беше доста своенравно бебе.  Един ден  след като всичките ми методи за успокояване на вечноревящата(а те не бяха малко и ме бяха превърнали в легенда сред майките в парка до нас )се бяха изчерпали, запях химна на Левски. И о!чудо. Ади седеше,  гледаше ококорено и мълчеше.  Не можех да повярвам на успеха си.  Много скоро тази мелодия  изпревари по популярност вечния евъргрийн  “зайченцето бяло“. Ето и доказателството: http://www.facebook.com/photo.php?v=10150125806228623&set=vb.524118622&type=2&theater

Следващата краткосрочна цел, която си бях поставил, бе да я заведа на мач на Герена. За целта обаче трябваше да издействам разрешение от най-висша инстанция. Шансовете за такова обаче бяха толкова малки, колкото и тези да видите Валери Божинов на концерт на Виенската филхармония.  Понякога звездите се нареждат така, че правят малко вероятните неща да се случват.

Първи мач на Левски от А-група след безславно отпадане от “пътуващите с автобус“.

Съперник, който гарантираше относително ниска посещаемост и спокойствие по трибуните.

Компания за мен -служителят на Адеко България за 2009 г и за Ади – 4-годишният му син.

Бонус- ранна вечеря и игра за децата.

Всички тези успокояващи факти накараха благоверната ми съпруга да ми разпише градска отпуска без преспиване с посещение на спортно мероприятие.

За да отидете на мач с малко дете, особено момиче, трябва да сте подготвен за всичко. Затова вместо  димки и бомби в раницата бях скрил следните стоки от първа, втора и всяка следваща необходимост – 2 пакета солети, 2 шишета с вода, пакет слънчогледови семки, комплект дрехи за преобличане + яке, 3 памперса, пакет мокри кърпички, любимата книжка с принцеси на Ади и вестник(за сядане).

Срещнахме се в Редута,  хапнахме набързо, децата поиграха на близката площадка и към 19:40 поехме към Герена. Купихме билети за А-сектор. Помолени от органите на реда , подписахме едни декларации,  които бях почти толкова безумни, колкото и тези преди скок с бънджи и ето ни на стадиона.

Очакванията ми бяха да се задържим  поне до почивката, колкото се надявах да играе и Гаджев. За моя изненада и 3-мата останахме до последния съдийски сигнал.

Най-големите малки фенове на Герена

Влязохме около 10 –тата минута на мача, но намерихме приятни места точно до пътеката. Седнахме, в началото всички, и се загледахме върху продукцията, която ни изнасяха Левски и Черноморец.

Мила Ади, понеже едва ли ще си спомняш подробности от първия ти мач, тези редове са специално за теб.

Ти основно тичаше по стълбите на пътеката между блоковете заедно с Бобо и още един младеж. От време на време сядаше до мен, за да хапнеш со‘ети  или да пиеш ‘ода и да разгледаш за n-ти път книжката с принцесите. На полувремето се качихме над седалките и се гонехме, сменихме памперса.  Вместо да пожелаеш да си тръгнем , както очаквах, ти седна на мястото си  и зачака да излязат футболистите за втората част на мача. Тя беше доста по-интересна.Ти  викаше “ ‘е‘ски“ и  “гол“, вдигаше ръце заедно с публиката, гледаше ‘на терес‘ хората около нас. Когато ти ставаше скучно,  отиваше при момчета. Най-доброто ти попадение беше в  79-тата минута, когато в игра за Левски влезе Христо Йовов. Всички в сектора започнаха да скандират “Ицо, Ицо“. Ти също се включи в общия одобрителен рев – “Пица, пица“. 

Въпреки че очите ми те следяха изкъсо, успявах да хвърлям и по едно око на случващото се на терена. Ето какво видях там:

•     Пламен Илиев  ми се строи по-нисък от миналата година. Пази добре
•         Везалов изглеждаше малко тромав, но професор в сравнение с Ромейн Ели.
•     Башлиев следва със страшна скорост кариерното развитие на Стефан Станчев
•      За човек, чието малко име е Дъстли, Мулдер игра повече от отлично.
•     Марсиньо се опитваше да го играе Касорла, ама  му се получаваше повече Йовов
•     Райков игра с много желание , Гаджев и Ангелов успешно си пречеха в средата на терена. На Прохазка му е трудно на крилото
•    Никой не даде банан на Карвальо, а той взе, че вкара красив гол
•    Новите черни перли на Херо ще донесат бели пари за черни дни в касата на Черноморец

В крайна сметка гостите имаха по-чистите положения за гол, но загубиха. Така става и в живота понякога. Не винаги по-добрият побеждава.

Веднага след мача в колата. Малко Дарик, за да чуем как ЦСКА пада от Литекс, и АББА на макс.

В 23:00 бяхме по леглата. Изморени, но щастливи.

Вчера , близо 2 седмици по-късно ,ти  извика силно на мама- “мамо, и‘кам на мач“.

Аз доволно се усмихнах.

Бербатов в Арсенал. СЕГА.

Може би ви да изглежда безумно, но това би било  сделката на сезона.

Трансфер за около 5-6 млн. паунда. Заплата около 80 000 на седмица. И един от най-комплексните централни нападатели за следващите 2 години.

В момента гордостта на Бербатов е наранена и при трансфер в отбор от ВЛ той ще има мотивацията да докаже на САФ, че е сгрешил с отношението си към него.  

За разлика от директния стил на игра в Юнайтед,  безкрайните “каталунски“ подавания на артилеристите все още  имат нужда от артист, който да ги завършва по красив начин, а Подолски и Жиру определено не са от неговата класа.

Бербатов ще заспи на върха на атаката на Арсенал като току-що накърмено бебе.

Санти Касорла и българина  в един отбор- това би било един малък празник за футболната игра.

А в края на сезона. Арсенал преди Юнайтед в класирането , а Бербо с повече голове от РВП.

Дали няма да е забавно?

Кръг 1. Арсенал 0

Вчера в 18:45 се бях хванал за главата и се молех Вермален да вкара след пор(сл)едния корнер пред вратата на Съндърланд. Уви, не му се получи.

Мартин О‘Нийл трябва да е доволен. С добре познатата тактика – в атака- за 0:0, отзад-каквото стане . Черните (дано не ме обвинят в расизъм) котки  постигнаха целта си.

Далеч съм от мисълта да ги съдя. Интер и  Челси  така  постигнаха пред очите ни най-големите успехи в историята си.  Предполагам, че и ако Арсенал можеше да печели така (а го е правил преди 2 десетилетия) едва ли някой от феновете на отбора щеше да се сърди.

Но да видим как играха моите любимци:

Шчесни- успя да се справи с няколкото удара в началото. Предвид  кошмарното европейско, което преживя, показа завидна устойчивост. Факт е, че след 20-тата минута, можеше спокойно да свали ръкавиците си и да чопли семки. Оценка – 8

Дженкинсън – един от футболистите, които приятно ме изненадаха. Помня първите му мачове за първия отбор. Той и топката откровено се мразеха, а приносът му към отбора бе по-малък и от много малка мравка. Подобрил е много заставането и шпагатите. Преди централната линия сякаш бе невидима стена, която ограничаваше движенията му по терена, а вчера направи доста прилични слизания по крилото; някои от тях завършиха с  добри центрирания. Оценка- 7

Гибс- първите и единствени  атаки на Съндърланд минаха през неговата зона. След това счупи Гипс-а и малко му потръгнаха нещата. Трябва да поработи за синхрона си с Жервиньо. Оценка -6.5

Пер Мер –  показа, че Косчелни е по-добрият вариант в центъра на защитата. В началото на първото полувреме сбърка елементарно на 2 пъти при изнасянето на топката и след това реши да не се занимава с тия глупости. Оценка- 6

Вермален- покриваше добре слабостите на партньора си в защита. Можеше в края малко по-активно да се хвърли в атака. Оценка – 7.5

Държа да отблежа, че защитата на Арсенал не бе подложена на кой знае какво напрежение, но определено излъчваше спокойствие. За пръв път от доста време не се притеснявах, че може да  допуснат гол. Браво, Стив. Браво, Боулд.

Артета- един от основните виновници  Арсенал да не е играе достатъчно бързо. Изглеждаше като английски джентълмен, излязъл с басета си на разходка в Хайд Парк. Останах с впечатление, че е заплашен с  100 тояги на голо, ако подаде на повече от 3 метра или се затича. Иначе свърши добра работа в дефанзивен план и почти не грешеше пас– Оценка -6.5 (половинката е, защото ми е симатичен)

Диаби- изненадващо не се контузи в 15-ата минути. Стара се , но не е Сонг . Оценка – 6.5

Испанското Марсиньо. Снимка arsenal.com

Санти Касорла- поет с футболни обувки. Един много голям футболист. Истинска наслада за окото. Поредното доказателство, че испанската школа изгражда най-добрите разиграващи халфове. Един гол би бил прекрасно украшение на играта му . Оценка- 9.5

Тио Уолкът- за 77 минути се отчете с 2 пробива, половин центриране и безполезно движение тип “муха без глава“ по терена. Фактът, че слизанията на Дженкинсън носеха повече опасност за вратата на Съндърланд, говори красноречиво. Ако не подобри играта си ще остане в Арсенал завинаги, защото явно добрите искат и си тръгват (Фабрегас, Перси, Сонг), а посредствените с топ не може човек да ги мръдне (Шамак, Бендтнер, Аршавин, Джуру  и  други). Оценка – 3.5

Жервиньо – показа активност и характерното си тичане с топка, последвано от  блъскане в защитник. За разлика от миналия сезон поне успяваше да премине поне по един. Жалко, че не личеше да  са от един отбор с Подолски.  Оценка-7

Подолски – стара се доста. Игра предимно с гръб към вратата и участваше активно в комбинациите на отбора през първото полувреме. На два пъти обаче показа необяснима апатия в ситуации, от които можеше да извлече повече и за себе си, и за отбора. Необясним за мен е и фактът, че той излезе да играе като 9-ка. Не съм следил подробно кариерата му, но смятам, че последно е играл като централен нападател като юноша(ако е играл изобщо). В националния отбор играе(не особено успешно напоследък) по лявото крило, в Байерн и Кьолн основно като втори нападател. Бях много скептичен към този трансфер. Все пак Арсенал не купува всеки ден  футболист от отбор, който купува футболисти от Литекс. Все пак – 6.5

Аршавин- да не беше вкарвал тия  4 гола на Ливърпул. Колкото по-рано хване пътя на някъде, толкова по-добре. Моля ви Зенит, Динамо, ЦСКА, Анжи , Алания – приберете си го, моля.

Рамзи- показа нагледно защо е резерва. Продължи апатачино си представяне от миналия сезон.

Жиру- безспорно трябваше да започне като титуляр. Ако пасът на Касорла беше на терена на Монпелие, това щеше да е гол. Въпрос на време е да започне да бележи.

Притесен съм от напускането на Сонг и от отношението на Венгер .

 Време е за край на френските ласки в съблекалнята.

 Трябва много повече тояга и по-малко морков. 

Сбогом, РВП. А можеше да ни липсваш.

Трансферът на РВП от Арсенал в Манчестър Юнайтед не ми дава мира. Не ми се вярваше капитанът на Арсенал ще подпише с лека ръка договор с пряк конкурент за титлата в Премиършип.  Холандецът  изпрати страхотен, уникален сезон във ВЛ, носеше Арсенал на гърба си и беше с основна заслуга за класирането на отбора в ШЛ тази година след кошмарните първи мачове. И хоп! Позира със САФ за снимка с новия си мултимилионен договор. Нелепо е до вчера да целуваш емблемата на клуба, на който си капитан, а на следващия ден да преминеш във втория най-мразен от феновете на Арсенал отбор. Нелепо като българския национален отбор по футбол.

Венгер обаче беше подготвен за този ход на РВП.  Новите бяха с отбора от началото на предсезонната подготвка, а самият капитан игра едва в 15-ина минути в само един от мачовете.  За разлика от обичайните млади надежди за по 200 паунда всяка, на Емирейтс акостираха играчи с качества и опит като Касорла, Подолски и Жиру. В момента за Арсенал е изключително важно да задържи Сонг и някой да грабне опакованите като подаръци под коледно дръвче Аршавин, Джуру, Шамак и Бендтнер.

Така че  миналогодишния шок от напускането на Насри и Фабрегас е избегнат. А сделката с холандеца в крайна сметка е добра за Арсенал, със съмнителна полза за Юнайтед и пагубна за имиджа на РВП.

 Арсенал продаде 29-годишен, податлив на контузии,  футболист с един силен сезон за последните 8 за близо 30 млн. Евро. Отлична сделка. От спортно-техническата гледна точка напускането му също е добро за клуба. За нито един отбор не е добре  да е зависим от един играч, така както Арсенал зависеше от РВП миналата година.

Да прелетим до Юнайтед. Там следните въпроси ще чакат своите отговори през сезона:

·         След като  не е водил подготовка с настоящия си отбор и идва след едва 15-изиграни котролни минути срещу Кьолн през лятото,ще се впише ли РВП в стила на Юнайтед?

·         Това че е най-добрият нападател в редиците на Юнайтед ще му помогне ли да има и най-много игрови минути, защото на Бербатов този факт не помогна?

·         Ще издържи ли на напрежението и големите очаквания? /Едно е да си част от симпатичните губещи от Лондон, друго е при трябващите да спечелят всичко от Манчестър/

·         Как ще го приемат друготе звезди в отбора?

·         Ще се предпази ли от контузии?

·         Холандецът ще бъде ли първата жертва ако играта на отбора не върви?

Доста поводи за притеснения  за тихите от  Манчестър.

Да се върнем на самият Ван Перси. Това лято той имаше  3 варианта- да остане в Арсенал и да се превърне в  легенда, да премине в отбор от континента; като по думите на Венгер  ПСЖ и Ювентус  са били варианти или  да отиде в Юнайтед и да стане най-мразеният футболист на Острова.  Той избра третия вариант  и започва този сезон с доста негативи:

·       

·         Комбинацията  висока трансферна цена, огромна заплата, бивш играч на Арсенал едва ли е любимия коктейл на феновете на Юнайтед.

·         В очите на неутралните фенове  РВП не е вече капитанЪТ на отбор от топ 4 в Англия, а един алчен сребролюбец. Холандецът направи така, че Адебайор и Насри да изглеждат като проповедници, а Фабрегас като светец.

·         Традицията, първият сезон в новите отбори на последните мултимилионни трансфери  Анди Керъл (35 млн) и Торес (50 млн), да бъде пълен провал, със сигурност ще тежи доста на раменете на РВП след първите 3 мача без отбелязан гол. А в Юнайтед ще искат резултати тук и сега. САФ е като ранен звяр след изминалия сезон- изпусната титла в последната минута и провал в Европа и ще преследва успеха с цената на всичко. Ако РВП тръгне по пътя на Керъл и Торес коефициентът да му бъде даден втори шанс, е равен на този  Бербатов да остане в клуба.

Дълбоко вярвам, че въпреки продажбата на РВП, Арсенал ще направи по-силен сезон от предишния. И другото лято футболистите на Арсенал ще са научили едно ново упражнение- вдигане на купа(и). А  ситуацията с “гордия в Юнайтед“  обобщава последното изречение от скриийншот-а по-долу от бг страницата му в Уикипедия. Моля, простете неуважението на автора към пълния член.

Come on, mighty Arsenal!  Сбогом РВП! А можеше да ни липсваш.

.

Боби Михайлов – неосъществената промяна

Когато Боби Михайлов, подкрепен от “четвъртите в света“,  стана шеф на БФС , всички имахме големи надежди за подобряване на малкия ни футболен свят.  За съжаление нещата си продължиха по старому. Няма го само Иван Славков, мир на праха му,  който поне развеселяваше тягостната футболна атмосфера.

След  7  години управление на БФС този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов постави българския футбол на колене.

Първенството ни е 75-то по сила в света, разположено комфортно между  венецуелското, гватемалското и македонското. http://www.iffhs.de/?b6e20fa3002f70d00ee2d17f7370eff3702bb1c2bb0e

Клубните ни отбори в момента са натрупали коефициент в ЕКТ, който определя 28-то място в класацията на УЕФА, от където поне в близките 2 години трудно някой ще ни измести.  http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/ И то не защото грандовете ни не падат от словенски и босненски тимове, просто разликата в коефициента е цели 5 пункта.

Националният ни отбор е на 94-то място след световни сили като Северна Корея,Конго и  Оман.  http://www.fifa.com/worldranking/rankingtable/index.html На два пъти името на България бе замесено в уговорени мачове.

 Български съдии свирят на турнири в Южна Америка без знанието на БФС. Български съдия свири контрола на Вердер като се представя с чужда самоличност.

На първа инстанция съдът постановява,че изборът на Боби Михайлов за втори мандат е нелигитимен. В изпълкома на БФС все още е  Йордан Лечков, който  хвърля документите си на спрели го полицаи, осъден и подсъдим по други дела.

Скандали за (не)картотекирани играчи, промяна в регламента за участниците в ЕКТ 4 кръга преди края на първенството. Съмнително малки или големи наказания на определени играчи.

Обвинения за поръчкови съдии, уговорени мачове, черно тото на юношески мачове.

Празни трибуни по стадионите. Забелижимо не!присъствие на членовете на изпълкома и самият му президент на мачовете от вътрешното първенство и ЕКТ.

Стигна се дотам да няма телевизия, която  да  иска да предава мачовете от първенство.

И никога и никой в БФС -царството на колективната безотговорност, безнравствеността и беззаконието, не е виновен за нищо.

Да не пропуснем  хубавите неща. Спечелено домакинство на ЕП за юноши до 17 години през 2015, направена първа и единствена копка за база на националите преди 4 години, една безумна програма за развитие на българския футбол за периода 2012-2016 и едно документирано щракане с пръсти.

Тъжна равносметка.

Далеч съм от мисълта, че Боби Михайлов е единственият виновник за сериозното задълбаване в дъното. Членовете на изпълкома,членовете на комисии, собствениците на клубовете, съдии. Всички са в кюпа. Живеят си безнаказано в държава в държавата. Сградата на Иван Асен е една малка Ватикана, където всички се молят на един Господ- този на заплатката , далаверката и щракането с пръсти.

Пътят на промяната е един. За него всички любители на футбола и журналисти говорят и пишат от повече от 10 години. А група с 10 отбора, Б-група с максимум 16. Ясни и безкомпромисни критерии при лицензиране за  участие и в 2-те професионални нива  на футбола ни. Ограничения на чужденците и изискване за съотвено 3-ма и 5-има български футболисти под 21 години в стартовите състави на отборите в двете групи. Съответно 5 и 7 в групата за мача.  Прозрачна програма с конкретни задачи за развитие на детския и юношеския футбол. Същото за подобряване квалификацията на треньорите- от професионалните до училищните. Поставяне на ясни цели и ОТГОВОРНИЦИ за тях.

За съжаление воля за промяна няма никой.  На всички им е хубаво в мътната тиня наречна български футбол.  А Боби Михайлов е лицето на на тинята.  Хората, които ни донесоха огромната радост 1994-та година, забравиха , че футболът е социално отговорен  феномен.  Превърнаха го  в средство за далавери и преследване  на лични интереси.  Направиха така, че тези хора, които ги посрещнаха на летището през 1994 г, вяха знамена по продължение на Цариградско  шосе и крещяха имената им на националния стадион, сега не искат нито да ги чуват, нито да ги виждат. А на тях не им пука.

И историята след време ще разказва за  Боби Михайлов не като човекът спасил ни срещу Мексико и един от Героите от САЩ, 1994-та, а като предводителят  на съсипниците на българския футбол.

Наздраве, Боби.