понеделник, 14 януари 2013 г.

(М)Истерията Уолкът


В началото на сезона Арсенал се оказа със само една истинска алтернатива за поста централен нападател - Оливие Жиру; Шамак, разбира се, не го броим.  Отборът и Жиру започнаха да свикват един с друг, французинът сравнително бързо започна да се адаптира към играта във ВЛ. Играта на отбора  се стабилизира, забелязваха се наченки на стил и изведнъж един недоказан футболист с изтичащ договор обърна всичко с главата надолу. От 1.01.2013 Уолкът вече може да преговаря с всеки един клуб за нов договор и дано да го прави, въпреки че интересът към него не би трябвало да бъде по-голям  от разпродажба в магазин за едно левче.
Ще разгледаме  проблемът Уолкът от няколко гледни точки.
·         Проблемът с изтичащите договори. Насри, Фабрегас, Ван Перси – трима футболисти , които си тръгнаха от Арсенал по начин, който урони грубо престижа на клуба и мениджъра му. Вината за безумието клубът да е в наведена позиция при преговорите с други отбори при трансферите на водещите си футболисти се поделя между Венгер и борда на директорите. Като решенията се взимат отгоре, а французинът трябва да ги оправдава и да се справя със спортно-технически проблеми, които възникват след това. Мое мнение, че Венгер до последно е вярвал в оставането на РВП поне за още един сезон. Сезон, който да послужи за адаптация на Жиру, който след това да го замести  успешно. Но да се върнем на Уолкът и неговият договор. Недопустимо е клуб в топ 5 на най-богатите клубове да прави една и съща грешка за пореден път. Снимката на подписалите дългосрочни договори  Окс, Дженкинсън, Уилшър, Гибс и Рамзи показва, че клубът вече е в контрол на нещата, което е добре.
Снимка http://memecdn.com/
·         Проблемите с играта на Уолкът. Тио дойде с доста шумен и скъп трансфер и сравнително бързо се адаптира на Емирейтс. Стигна и до националния отбор. В последните 2 години, обаче, развитието му като футболист стигна до ниво Джърмейн Пенант и остана там. С уговорката, че центрирането на Пенант е с класа над това на Тио.

По-притеснително е постоянството, с което Уолкът бе непостоянен в изявите.  Един мач ще вкара и ще подаде за гол, в следващите три коментаторите споменават името му, докато четат стартовите състави и когато обявяват смяната му. В началото на този сезон се стигна до там, че той да бъде трети избор за дясно крило, при положение че с друг футболист на този пост Венгер практически не разполага. И изведнъж с наближаване края на договора му и в отговор на желанието на футболиста, Венгер направи Уолкът  титулярния централен нападател на Арсенал.
 Като погледнем към резултатите- нещата не изглеждат чак толкова зле, колкото са всъщност. Няколко гола, асистенции, само една загуба от Сити.  Два от головете му срещу Нюкясъл бяха отбелязани след атаки по  крилото, третият – след меле, а и мач, завършил 7:3, не може да бъде 
обективен критерий.  
Срещу Уигън и Саутхептън бяха две от най-жалките представяния на отбора от много време насам. И присъствието на Уолкът е основната причина за това. На мача с родния му клуб до 70-тата минута Арсенал имаше 3 (ТРИ) положения за гол в т.ч. автогола, с който топчиите изравниха.
 Като фалшива деветка, Тио е повече фалшива, отколкото деветка. Присъствието му изключва печеленето на първа топка в противниковото поле, нулира техническия гений на Касорла, обезсмисля центриранията от крилата към наказателното поле. Бързината му срещу средно добре тактически подготвени защитници е просто начин, по който по-бързо да остане в засада и шансовете му да покаже хладнокръвието  и чудесния си голов  удар се свеждат до 1-2 на мач. Или по-малко. С други думи централния нападател Уолкът прави атакуващата формация на  Арсенал  да изглежда по-безобидна от кученцето на Искра Фидосова. На фона на очевидните факти, Венгер неясно защо продължи  да променя тактиката на отбора спрямо централния нападател Уолкът.
 Мачът със Суонзи ни представи нова атакуваща конфигурация, изначално обречена на неуспех. Жиру и Уолкът  един до друг в атака, Рамзи?! като ляво крило, Касорла леко изнесен в дясно и Артета и Уилшър със задачата да атакуват по-активно от втора позиция. Мислех си, че по-зле от мача с Уигън артилеристите няма как да изглеждат, но явно съм грешал. Влизането на Подолски лиши Суонзи от заслужена победа.
В мачът срещу Сити, Уолкът между Компани и Настасич беше безобиден като сладко пухкаво котенце между два питбула. Истинската невидима заплаха.  Едва след влизането на Жиру през второто полувреме отборът показа някакви идеи в атака, макар и с човек по-малко.
 Всички тези мачове ясно показват, че Уолкът не става за централен нападател. Арсенал има нужда от силно дясно крило, което да е постоянно в изявите си на терена. И ако Уолкът докаже, че може да бъде това дясно крило, то той би заслужил договора си. Защото опитите с Жервиньо, Окс и Рамзи от дясно биха били смешни, ако не бяха тъжни.
·         Проблемът с апатията в Арсенал. Мачовете с Уигън и Саутхептън бяха особено болезнени за мен като фен на Арсенал. С Уигън топката бе подложена на мъчения,  на които би завидяла и испанската инквизиция. А срещу  Саутхептън фаворитът, изиграл в последните дни  мач по-малко от домакините си, изглеждаше като като пребито от умора куче. Никакъв финален щурм, никакво желание за победа, дори и Уилшър не изглеждаше познатия боец. Влезлите като смени Жервиньо и Рамзи се разходиха по терена, на който бродираше преди време великият Мат Льо Тесие. Рамзи показа характерната си посредственост, а играта на Жервиньо беше достойна за абсурдната му прическа . Уолкът? Да, той стоеше готов за снимка между централни защитници. Определено не е човекът, който да поведе отбора към победа или с едно магическо докосване да реши завързан мач.


Венгер сподели в интервю, че е изключително важно Уолкът да преподпише. Е не е. Важно беше Ван Перси и Сонг да не напускат и сега Арсенал можеше да е на мястото на Юнайтед в класирането и на полуфинал за Capital One Cup. И на никого нямаше да му пука къде е Уолкът. Дори аз греша в преценката си за Тио, то не знам някой мениджър  да е отправил  оферта за свободния да преговаря с всеки един клуб Уолкът

Няма коментари:

Публикуване на коментар