Много
спортове в процеса на развитието си
претърпяват сериозни промени в правилата. Волейболът е най-яркия пример за
това. Смени се правилото за отбелязване на точка, въведе се нова позиция (и
вече можеш да си професионален състезател дори да си висок 1.60м), добавиха се две
задължителни прекъсвания на играта, несанкциониране на докосването на мрежата ако то не влияе на
играта. Крайният резултат- волейболът
стана по-атрактивен, по-гледаем и
по-гледан. /Ако спре да променя регламента за провеждане на турнирите на националните отбори през 17 минути FIVB би била федерация-мечта/
Във футбола, последните значими промени, а именно въвеждането на жълтите и червени картони, са направени в годината, в която са се родили Здравко Здравков и Алън Шиърър. Санкционирането на хващане с ръце на топката от вратаря след подаване с крак от съотборник, новото тълкуване на правилото за засада, червеният картон за спъване за "професионален" фаул са успешно наложилите се промени в наши дни. За 40 години толкова света се преобърна с главата нагоре, а във футболните правила-едва 3 значими промени. "Малко е" - би казал Ханку. И ще е прав.
А в света на футбола не всичко е Ван Бастен, Бербатов и Меси.
А в света на футбола не всичко е Ван Бастен, Бербатов и Меси.
Черно тото,
хванати футболисти, манипулирани мачове, скандални съдийски грешки, уреждане на
контроли на национални отбори от криминални субекти, завършили с криминални
резултати, непрекъснато увеличаване на дълговете на футболните клубове,
намаляващ зрителски интерес към местните първенства (изключение правят Германия
и Англия), корупция в чудовищни размери по високите етажи на световната и местна
футболна власт. Всичко това са проблеми, прилежно неглижирани и замитани под
килима, който много скоро ще се надигне толкова, че хората, които са си го
постлали, ще се затъркалят със страшна сила.
В момента,
вдъхновени от методите на д-р Енчев, футболните ръководители се опитват да
“реформират“ играта и да излъскат малко имиджа й. Двама допълнителни съдии зад
вратите, въвеждане на Ястребово око от 2014.
Пълни глупости - юнаците зад вратата са по-безполезни и от българските
депутати, а окото на ястреба ще реши такъв малък процент от спорните положения,
че приносът му към честната игра ще е съизмерим със скандалната свирка на
екзекутора на ЦСКА при битката за Сливен, Николай Йорданов. И каква е ползата
от 6-те камери, които ще регистрират преминаването на голлинията, ако този,
който я е ритнал към вратата, е бил в двуметрова засада или е повел топката с
ръката на Аллах, Буда или някой друг бог?
Ето някои от по-нашумелите случаи на
незачетени голове, при които топката е преминала голлинията.
www,9gag.com/gag/3572988 |
· Голът на Мунтари на дербито Милан-Ювентус миналата година.
· Голът на Педро Мендес срещу Юнайтед преди 8 години, който беше толкова очевиден, че букмейкърите изплатиха печалби на хората заложили за първи голмайстор на португалеца.
· Голът на Девич на мача Украйна-Англия в групите на европейското 2012.
Със сигурност има
и още, но факт е, че на фона на останалите съдийски грешки, променили крайния
резултат на даден мач, процентът не е
впечатляващ. А още повече ако ползването на видео повторения бъде разрешено и проблемът с преминаването на голлинията
би бил решен
Ето някои допълнителни мерки,
които биха направили футбола още по-прозрачна и по-честна игра
- Въвеждане на чисто игрово време (2x35 мин.)
Порядъкът на чистото игрово време в момента е между
60-70 мин. Единственото, което трябва да се направи, е да се узакони. Така
ще спестим гледката на търкаляне на футболисти по терена, които след невинен
сбълсък рамо в рамо се превиват като умиращи лебеди, няма да гледаме вратари, които преди да изпълнят аут си нагласят топката около 45 секунди, още
толкова се засилват, след това рязко спират, за да се завържат и накрая викат
най-отдалечения защитник да изпълни аут-а. Няма и смените да се влачат като
народна песен, а изнервените противникови играчи да ги бутат и подритват,
наричайки ги с нежни имена, докато им помагат по-бързо да стигнат до тъч линията.
Преди време в студиото на Диема показаха статистика, че когато Манчестър
Юнайтед е водил в мачовете си, средното продължение на мача е било 1.40 мин.
по-малко от това в мачовете, които е губил. Може и да е случайно, но едно неприятно чувство остава.
Няма как и да се повтори случаят от
2005 година, когато мачът Родопа-Левски
се игра 5 мин. след даденото от съдията 3-минутно продължение, за да могат
сините да победят.
- Двоен удар за неволна игра с ръка в наказателното поле.
По време на мачът Славия-Ботев топката срещна ръката на защитник на белите
2 пъти в рамките на 30 секудни. Ръката му беше до тялото. Съдията взе правилното решение да не отсъди дузпа, но
тази игра с ръка спря пътя на топката, която отиваше към друг футболист на
Ботев, т.е. канарчатата са се постарали да докарат топката до наказателното
поле и да създадат голово положение. Топката обаче се удря в ръката на футболист
на Славия, атаката им свършва и трудът им е отишъл по дяволите. Но и защитника
не заслужава отборът му да бъде наказан с дузпа, само защото от 5 метра са ритнали топката
в ръката му. Ние, обаче, сме били свидетели на отсъдени дузпи за доста
по-невинни отношения топка-ръка. Затова двоен удар в наказателното поле е чудесно отсъждане за тази и
подобни ситуации.
Във футбола вратарят е единственият, на когото правилника разрешава да играе с ръце и когато го правят другите (волно или не), трябва да бъдат подобаващо санкционирани.
Дузпа или нищо? Най-тежкото наказание във футбола или нищо? Не е редно да караме съдията да вземе крайно решение, когато истината понякога е по средата.
Футболът плаче за промяна като възгрозна жителка на Париж, щата Тексас с криви зъби и наднормено тегло. Да му помогнем.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Проведох едно интересно проучване сред приятелите ми на тема какво биха променили във футбола и получих много интересни предложения от трансферите до реда на трибуните. Очаквайте скоро две статии по въпроса.