В Статията си във в-к Новинар, г-н Генов си задава много интерсни въпроси и си отговаря доста по-интересно. Ще си позволя и аз да отговоря на въпросите му.
Въпрос: Патриоти ли са
тези хора, които ще подкрепят „Лудогорец” и ще викат „Българи юнаци!”? –
Категорично, да. Това са българи дошли на стадиона, за да
подкрепят български отбор. Основният възглас на стадиона е “Българи, Юнаци“ , а
не“ Лудогорец, оле“.Представете си, че вместо с Беларус България играеше контрола с Аржентина ,която
играеше по същото време на 300км на североизток от София , дали националният нямаше да се пука по шевовете?
Въпрос: Какво
тогава искат да покажат с присъствието си на стадиона?
Присъствието на толкова много хора показава, че футболните
фенове в България имат крещяща нужда да гледат решителни мачове срещу сериозни
противници. Още нещо- футболната ни общественост има нужда от нормалност. Хубаво
е да заведеш детето си на мач, по време на който то няма да слуша – КЗЛ или Кога
на Гонзо паднете....Мачовете на Лудогорец носят положителна енергия. Няма
ритане, блъскане, щипане, гнусни провокации, бомбички. А след мача слушаш президент
със спокоен и човешки изказ, треньор, който говори за тактика, за идеи, за
футбол, играчи, които след мач си имат
моралните сили да признаят грешките си. Няма за Директиви, Артур-и, световни конспирации, политика, Газпром, няма безпочвени обвинения към
съдиите.
Въпрос:
Публиката може би иска да подкрепи „Лудогорец” и по този начин да ги възнагради
за доброто управление, за добрия пример, който дават на българския футбол?
Не може би. Безусловно ДА. Лошото управление на софийските грандове доказва това. Да
кажеш, че 40 000 души, които са отишли на мач нямат отношение към играта,
е все едно да твърдиш, че хората, които ходят на опера, не им пука за
изкуството.
Въпрос: Лоша
ли е манията по „Лудогорец”?
Не. 300 пъти НЕ. Случаите в историята, в които даден клуб
събира 40 000 души на мач в град, в който играят конкуретни клубове с
много по-големи успехи в исторически план и с огромна фенска маса и получава
безусловна подкрепа на стадиона, със сигурност се броят на пръстите на едната
ръка. Това е пример, с който трябва всички българи да се гордеем. Аз
категорично не вярвах, че това е възможно в нашата родина. Според Стоян Генов
манията по Лудогорец е тъжна, защото доказва, че българите масово обичат силните, а не се чувстват силни, когато
обичат. А футболната принадлежност е като любовта в живота – не трябва да
обичаш само тогава, когато близките ти са известни, успешни и печеля. Със
сигурност на стадиона е имало доста фенове на всички софийски отбори. Те със
сигурност не обичат Лудогорец. Просто имат нужда да присъстват на мачове, които
любимите им клубове не могат да им предложат, като качество на футбола, като
позитивна емоция по трибуните.
Количество или
качество на трибуните?
Г-н Генов, много ми е интересно какви са ви критериите, за
да определите качеството на хората по трибуните. И как така квалифицирахте 40 000
души на стадиона като нефутболни ? . Искрено
се надявам да не сте спортен журналист, а просто да са ви дали задача да напишете
бълвоча, който сте сътворили. Другото би било обида за професията. Футболът е
игра за феновете. Вие как определяте кой е пълнеж и кой не? Ако смятате, че
футболът е за София Запад или Офанзива, грешите. Защото заради тях, голяма част
от феновете, които истински милеят за ЦСКА и Левски не стъпват на Армията и
Герена.
И за финал всеки един зрител на стадиона, без значение по какви причини е там, заслужава адмирации, най-малкото, защото не си е останал вкъщи да гледа някое от безмозъчните реалити програми по телевизията или не е седнал в кръчмата и да пие една ракия и да псува тия безхаберници от Лудогорец, които се изложиха като кифладжии.
Вие, къде бяхте по време на мача, г-н Генов
